ЗА ЛЮБОВТА – С ОТКРОВЕНИЕ И ТАЛАНТ

Стефан Коларов

Голямата, истинската поезия и нейните значими имена ще бъдат винаги висока мярка за словесното изкуство! Трима поети с различни житейски и творчески съдби разкриват по свой неповторим начин интимните вълнения и чувства.

Младият, красив и страдалчески романтичен ДИМИТЪР БОЯДЖИЕВ е роден в Пазарджик, формира своето развитие под силното влияние на наши и френски автори. Неговият престой в Марсилия на дипломатическа работа разширява художествения му кръгозор.

Неочакван е неговият край. Елин Пелин пише в статията си „Едно сърце, младо изгоряло”, че той „умря, поразен от мистерията на една фатална любов”.

В елегичните му изповеди са изразени неговите дълбоко болезнени емоционални състояния, терзанията на един свръхчувствителен дух.

Димитър БОЯДЖИЕВ (1880-1911)

С ДЪЛБОКА НЕЖНОСТ

С дълбока нежност стискам ти ръцете,
целувам пръстите ти - и не знам
дали е вдиган на земята храм,
където тъй да любят боговете -
тъй както аз те любя, о жена,
сияние във мойта тъмнина.

Като жътвар, причезнал за почивка,
достигнах морен гостолюбни праг
на твоя дом - във привечерни мрак
на скъден ден. С чарующа усмивка
разтвори ти заключени врати -
като бездомник клет ме приюти.

И сетне без почуда ти погледна
внезапните нечакани сълзи,
които гордостта ми не смрази,
склонена, без учудване, но бледна,
видя ти, в своите ръце ме впи
и жадно топлите сълзи изпи.

С приветни думи на утеха нежна
ти тихо ми душата просветли,
и дълго моето лице гали
с ръка внимателна и белоснежна…
Не помня - казах ли ти нещо аз?
Не помня - може би ридах без глас.

С дълбока нежност гледам те в очите,
целувам ти ръцете - и тъжа,
че може би в безплодната лъжа
на думите, тъй бледни и изтрити,
ти няма да откриеш, о жена,
как аз те любя в мойта тъмнина!

ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА навлиза в поезията ни със силно витално чувство като отхвърля ограниченията пред младостта и жаждата за волност и обич. Тя сама се нарича „волната, скитницата, непокорната, родната сестра на вятъра, на водата и на виното”. Забележителен е финалът на стихотворението й „Април”:

Но е моята страст негасима
и безмълвен е жадния зов -
че той няма ни образ, ни име:
аз обичам самата любов.

С книгата си „Вечната и святата” (1927) тя утвърди яркото присъствие на жената в поезията, след като Дора Габе и Екатерина Ненчева бяха издали първите стихосбирки на поетеси.

Елисавета БАГРЯНА (1893-1991)

ТИ ИСКАШЕ

Ти искаше да бъдеш волна и сама,
да нямаш родни връзки, свиден кът,
да скиташ с вятъра по цялата земя,
да не поглеждаш минатия път.

Ти искаше от недостигнат връх
света да видиш долу - дребен, уморен, -
да вкусиш острия, пронизващ лъх
на най-далечното, неминато море.

Ти искаше живота ти да бъде сън,
родина - целия разтворен свят,
а вложи всичко - свят, живот и сън -
в две топли устни, в две очи с променлив цвят.

1930

Колко различен е АТАНАС ДАЛЧЕВ, когато изповядва младежките си вълнения. Сдържан и рационален, отдаден на своите метафизични анализи и оценки, той сякаш не може да изпита истинската радост от насладите на живота и сам със скрита самоирония споделя: „И ме изпращаха с очи, и ми се смееха момичетата за очилата и за унеса, и за нехайния вървеж”.

Вглъбен в себе си, поетът познава повече „праха на библиотеките”, отколкото веселите шеги на Амур и затова признанието му е така проникнато от сдържана тъга: „До мене ти не стигна никога, о, зов на любовта, и аз изгубих зарад книгите живота и света.” Затова той с истинско съчувствие е разкрил любовното страдание на младия хамалин.

ОБАЧЕ: докато Багряна има своите четири „брака”, то Далчев има своите четири деца - в поезията и в живота нещата не се покриват напълно!

Атанас ДАЛЧЕВ (1904-1978)

ЛЮБОВ

Над старото тържище ален
бе залезът като домат
и все тъй строен, все тъй млад
стоеше бедният хамалин.

Засипваше дрезгавина
очите, веждите му вече,
но не дойде и тази вечер
зеленооката жена,

която го веднъж повика
с очи, със поглед, без слова
и зарад тежкия товар
му заплати една усмивка.

Да би дошла и тази нощ…
Да би му станала невеста,
до гроба би я носил весел
на гръб в широкия си кош.

И всеки гвоздей от обущата му
би грял в нощта като звезда,
когато долу през града
към къщи с нея ще се спуща.

Сънуваше ли? Сам в света
хамалинът стоеше влюбен.
И мракът от лика му груб бе
изтрил и сетната черта.

1927