ЗИМНА ПЕСНИЧКА ЗА НАДЕЖДАТА

Гълъб Ковачев

ЗИМНА ПЕСНИЧКА ЗА НАДЕЖДАТА

Братче и сестричка в притъмнялата
и затрупана от сняг гора
срещнали къщурка бяла -
майчица добра.

Седнали пред печката запалена,
стоплили премръзнали ръце.
А навън виелица вилняла -
мащеха със зло сърце.

Върху масата видели питка
сякаш баба им била е тук.
И заспали те в постеля чиста
с дрешките - един до друг.

И сънували ужасен сън децата -
вятърът ги гони чорлав, зъл…
Но един елен се спуснал от Луната! -
татко им дошъл.

Те препуснали в посока неизвестна
с шеметния впряг.
Ще ги стигне само песничката весела,
писана връз сняг!


ПЕСНИЧКА ЗА БАЛЕРИНА

На дъщеря ми

Тъй тъничка и къдрокоса,
приличаш на глухарче,
което и през януари
земята ще кръстосва.

Снегът е сетната ни сцена.
Останалото е гримьорна.
Лети душата преродена -
луна на небосклона.

А облаците са декори,
с боички водни оживели.
Звездите са добрите хора,
за всекиго болеят…

Калта и локвите, в които
уж цял живот сме временно,
защо сме тука няма да попитат…
Снегът е сетната ни сцена!

Тъй тъничка и къдрокоса,
приличаш на глухарче,
власинка от което нося
и този януари.


ВЕЧЕРНО

Денят сега утихва.
Оркестърът вечерен
ще свири кратки стихове
за малки изневери.

Там някъде във мрака,
под уличните лампи,
едно момиче плакало,
защото мен ме няма.

Момичето си тръгнало
преди луната да залезе.
Поспряло в миг зад ъгъла
и смешно се изплезило.

А аз търчал съм вечност,
със кон дори препусках…

Оркестърът вечерeн
тъгата ще пропусне.


МОМИЧЕ

Чувам го да плаче край реката,
че удавила се е луната.

Плаче цялото й тяло,
нощем невъзможно бяло.

И нагазва във водата то на пръсти,
пред удавницата се прекръства.

И целува то лицето бистро,
и оставя му мънисто.

После сяда под върбата горе
и поглежда към небето с горест.

И съзира там лицето си да свети!
Между облаците на небето…


КРАЙ РЕКАТА

Гледам прозрачната плът на реката.
Вижда се как животът създал и изваял е вечните символи.

Риба, камък, водорасло, пясък, светлина, дихание…

Тук няма натюрморт - такъв е смисълът на реката.
Дори когато сянка на удавник спре за миг под плачеща върба
да си поеме дъх -

а после тръгва пак света да обикаля
с душа на мореплавател
и с обувките на пешеходец.


ЖЕНАТА

Когато видиш жена на балкона да плаче,
спри си часовника, спри под балкона.
Жената винаги е сираче,
но никога не е бездомна!


SANTA MARIA DELLA NEVE
САНТА МАРИЯ СНЕЖНА

Понякога ми идва
да седна пред някой родилен дом,
да седя там ден и нощ,
да седя там, ако трябва години,
да доживея живота си там
само и само един ден
жена ми да излезе пак от родилния дом,
носейки пряспа сняг…
Сина ни!

Богородице снежна,
майко на преспите сняг!


ОЧАКВАНЕТО

И прелита над дома ни шепот,
шепот със неземен звук -
от галактика навярно трепет,
от звезда невидима - капчук…

Дворната врата похлопва,
вятърът ни носи вест?
А светът покрит е с локви -
нашият адрес…

Гледаме вторачено звездите,
те примигват срещу нас.
Може някоя да ни попита:
имате ли с някого уречен час?


АВТОГАРА

Провалих се и в днешния ден.
Чаша вино. И после - чаша след чаша.
Паяк виси на бесилото в мен,
но светулка една душата му хваща -
и повежда я тихичко тя
над комина на всичките къщи.
Ще се случат навярно прекрасни неща,
но душата на паяка тук ще се връща!


ХОРЕМАГ

Животът тук задължава
не просто да бъдеш, а да бъдеш на крак!
Две-три цигари двайсетватово осветяват
Фреди Меркюри с прашки, а Мадона във фрак.

Като парясници, от маса на маса,
мухи кръжат над чинии с останки от лук.
Дерат се за нас Лепа Брена и Магапаса.
Кръчмарят прозява се.
Но пък ний не сме заради него тук.

Понякога става дума за наши си работи -
по-скоро звуци, отколкото реч -
как да опазим от злите духове хляба
и къде да се скрием при смерч…

Какво сме днес - идва ли пролет?
Ни сняг, ни дъжд, ни птичка дори…
Ще дойде ли нашата младост със полет
на светулка - от вдън тилилейски гори.

…И автобусът пристига -
сякаш не от лайняния град, а от Франция…
Шофьорът го псуваме, щото ни лъже, че общувал е с много жени…

Но и внучета идват понякога тук за ваканцията…

Я да видим кой дядо няма да пие няколко дни!