ЦВЕТОВЕТЕ НА ЛЮБОВТА

Иван Воденичарски

ПАРТИ

Елена Дерменджиева, президент на фирма за висша мода, по случай рождения ден на сина си, покани близки семейства и приятелки на парти. Заедно със съпруга си, който работеше като консултант в чуждестранна фирма за търговия на прочута марка уиски, приготвиха подходящи за случая лакомства и напитки и точно в уречения час започнаха да посрещат гостите - мъже и жени, женени и свободни, с деца и без деца. Апартаментът им беше голям - близо 200 квадрата и спокойно можеше да побере всички поканени.
Още от началото, с първите пристигнали гости се създаде весело настроение, което променяше амплоата си c пристигането на всяка нова двойка. Щедро се сипеха комплименти и шеги, раздаваха се целувки и благодарности за красивите подаръци към малкия Петьо. Имаше и много цветя за домакинята. Големи хвалебствия бяха произнесени по неин адрес по повод на различните сладкиши, коктейли и най-вече по повод различните тоалети на гостенките.
Сред множеството имаше една дама, която се открояваше с особено изискания си тоалет и общителния си характер. Тя намираше начин да обърне внимание на всеки, да намери подходящи за него теми и изкусно да го предразположи. Така по един естествен начин тя бързо се превърна в център на компанията. Нейните преценки за хора и събития бяха изслушвани с внимание и на тях никой не се наемаше да възрази. Пък и защо да възразяват? Та те се бяха събрали да си побъбрят, да се повеселят, да потанцуват.
Тази дама беше телевизионната водеща Пина Паунова. В една от най-гледаните ефирни телевизии тя водеше политическо предаване с участието на видни общественици, писатели, политически дейци, учени. Общото на цялата тази палитра събеседници можеше да се изрази с една дума: критици на обществената реалност. Под нейното вещо ръководство те критикуваха всичко и всеки в политическия живот на страната. В предаването на Пина Паунова критиката беше убийствена със своята ирония, с ясните си аргументи и с конкретната си насоченост. И затова, разбира се, най-големи заслуги имаше самата Пина - тази очарователна блондинка, която отгоре на всичко беше и умна.
Сред гостите имаше и един мъж на не повече от 50 години, строен, не по-малко елегантен и от най-претенциозните капацитети на модата. Той беше дошъл по покана на домакина на партито и очевидно беше, че е важна фигура във фирмата за търговия с уиски. Той не бързаше да вземе участие в общите разговори. Предпочиташе да слуша, понякога се усмихваше, едва доловимо. Той не се впечатли особено, когато му представиха Пина. Само отбеляза, че я познава от екрана на телевизията. И толкова.
Това веднага беше забелязано от нея и тя вътрешно възнегодува. Не беше свикнала на такова пренебрежително отношение. В хода на общите разговори и смехории Пина понякога хвърляше светкавичен поглед към този надменен мъж. Искаше да го разгледа внимателно, за да прецени що за птица е. Но не биваше в никакъв случай той да забележи, че проявява интерес към него, защото тя, именно тя беше центърът на всеобщото внимание. Тя беше и най-публичната личност от всички присъстващи. Нея я познаваше цяла България.
След като премина първата вълна на запознаване и размяна на комплименти, след като опитаха и от лакомствата и се чукнаха за здравето на малкия Петьо, Елена Дерменджиева подхвърли:
- Искате ли музика?
Отговорът беше утвърдителен. И моментално от тон-колоните зазвуча нежна мелодия от “Бийтълс”. Всеки от присъстващите мъже покани някоя от жените. Невероятно, но единствената непоканена беше Пина и единственият, който беше без дама беше странният господин в тъмно-сив костюм и спортно телосложение. Тя наведе очи, като се опитваше да не поглежда към него. Той обаче се приближи до нея и произнесе тихо:
- Бихте ли танцувала с мен, госпожо?
Тя повдигна глава, усмихна му се искрено и отговори:
- Разбира се, господине!
И сложи лявата си ръка на рамото му. Той пое дясната й ръка в шепата си и двамата навлязоха в ритъма на тангото. Пина веднага усети силното му чувство за ритъм и неволно скъси дистанцията между тях. По време на танца почти не разговаряха. Но и двамата усещаха взаимното си привличане. А когато тангото свърши, те останаха един до друг, размениха си по една усмивка и започнаха разговор. Той веднага й обясни, че гледа редовно нейните неделни предавания и споделя напълно някои от важните й акценти.
Тя го прекъсна и го помоли да й разкаже за себе си. Явно искаше да каже, че се е наситила на разговори за нейното предаване и предпочита други теми. Той разбра това и кратко и ясно обясни, че в България представлява италианска фирма за търговия с уиски и други концентрати. Той е открил Петър Дерменджиев като свой помощник и двамата се разбират отлично и вършат добра работа.
Пина изгаряше от любопитство да разбере дали нейният нов познат е женен. Беше очевидно, че печели добре, външният вид и обноските му бяха изискани, но женен ли е? За нея този въпрос имаше значение, защото тя по едни или други причини беше все още неомъжена жена. Затова, беше й станало навик, когато се запознаваше с мъж, особено, когато е интересен мъж, да се опита да разбере най-напред дали е женен. Но не й беше удобно да му постави директно въпроса. А любопитството й растеше.
Мъжът до нея усещаше растящия й интерес към него и не бързаше да го задоволи. Говореше й несъществени подробности за работата си, от които тя не можеше да разбере нищо за самия него - какво образование има, какво е семейното му положение, има ли деца. Само от време на време долавяше признаци на висока култура - например, когато спомена за посещението си във Верона и връзката, която направи между знаменитата пиеса на Шекспир и самочувствието на веронци. По този повод дори се позова на един от разказите на Карел Чапек.
След тангото той и тя разговаряха и никой от присъстващите не се опитваше да се намеси. Сякаш всички разбираха, че тези двамата са дошли тук, за да решават много важен проблем помежду си. Работата беше проста - приятелките на Пина знаеха, че тя е неомъжена и си търси мъж, а Петър знаеше, че неговият гостенин и шеф не е женен, че наскоро се е разделил с последната си приятелка и има нужда от нова връзка.
Всяко парти, колкото и интересно да е, има край. И сега настъпи моментът, когато гостите започнаха да си тръгват, доволни от приятната вечер. Пина също реши да си тръгва. Нейният нов познат я попита:
- С кола ли сте? Аз мога да Ви закарам.
- Аз дойдох с Иванови, но те не бързат да си тръгват. А аз искам да се прибера по-рано, и съм решила да взема такси.
- Но, госпожо, с удоволствие ще Ви закарам до Вас. Аз също искам да се прибера по-рано.
Тя му благодари и прие поканата. Сбогуваха се с домакините и останалите и тръгнаха заедно.
Той беше паркирал колата си на стотина метра от входа на блока и се наложи да изминат това разстояние в полутъмната уличка, при което тя се хвана за ръката му. Така се чувстваше по-сигурна. На няколко крачки от колата тя чу пиукането й. Той отвори предната врата до шофьора, помогна й да влезе вътре и след това зае и своето място. Пина разбра, че колата е нова, луксозна. В нея се почувства комфортно.

ЯПОНСКИ ДЖАЗ

Преди да потеглят, той я помоли да му каже адреса си.
- Квартал “Гео Милев”, ул. “Хубавка” № 3.
Той записа тези данни в устройството на джипиеса. След това я попита дали иска да слуша музика. Тя му отговори, че иска, но съвсем тихичко и купето се изпълни с нежна мелодия.
Той беше отличен шофьор и с лекота преодоляваше всички невралгични ситуации по пътя. Даваше път на тези, които много бързаха, и внимателно задминаваше онези, които се суетяха нерешително. При пътуването разговаряха за партито и за домакините. Тя каза, че познава отскоро Елена. Запознали се по време на някакво организирано от нея шоу, което много й харесало. След това поканила Елена за участие в едно от предаванията. Минало мно-го добре и оттогава често се чували по телефона. Станали приятелки…
Пристигнаха бързо на улицата край зала “Фестивална”, и броени секунди по-късно вече бяха на “Хубавка”. Спряха пред нейния вход, но не бързаха да се разделят и продължиха да разговарят в колата.
- Вие нали бързахте да се приберете? Може би Ви чакат в къщи? Аз много Ви задържах.
Той се засмя на думите й и отговори, че никой не го чака, защото е самотен от доста време.
- Откровено казано, не ми се прибира, защото след такава вечер се чувствувам още по-самотен.
“С тези думи той направо се самопоканва при мен - помисли си Пина и добави в ума си: - Това е доста дръзко от негова страна. Но ще направя компромис със себе си, защото и аз се чувствам самотна. Обаче трябва да внимавам. Мъжете обикновено нямат задръжки”.
- Господин Пантелеев, бих ви поканила в апартамента ми тази вечер, макар че не се познаваме достатъчно. И на мен ми се иска разговорът ни да продължи. Вие сте приятен човек и затова да се качим да пием по едно кафе.
- Удоволствието е мое, г-жо Паунова.
В асансьора тя му каза, че моли да я извини, ако в апартамента й нещо не е наред.
В антрето си свалиха горните дрехи и влязоха в хола. Канапе, масичка с дантелена покривка, фотьойли с драперии. По стените - репродукции от френски импресионисти. Всичко беше наред, безпокойството й в асансьора беше напълно излишно.
- Пина, при теб всичко е красиво. И ти си красива.
- Правилно, Димитре, моментът е подходящ да бъдем на ти. Ще пиеш ли кафе? Или може би алкохол ? У Еленини ти не пи алкохол, може би тук ще пиеш?
- Ще пия заедно с теб - беше отговорът.
Пина моментално се досети, че той е с кола и би било добре да не пие. Но той пожела да пие. Може би се надява, че ще остане да спи тук. Не, това не бива да се допусне.
Стана и отиде в кухнята да приготви напитката и още нещо. Преди това обаче се погледна в огледалото, пооправи си косата, докосна с червилото устните си и се опита да се усмихне на себе си. Получи се някаква гримаса.
Когато влезе в хола при госта си с поднос в ръце, той я загледа с възхита. Тя забеляза това и си каза, че така правят всички мъже, когато се настройват за секс. Смятат, че по този начин ще предразположат и партньорката си. Но в случая не е познал. Това, че го допуснах в дома си, не значи нищо. Направих го от благодарност, че ме докара до вкъщи и затова, че беше много мил с мен. И все пак приятно ми е с него и по-добре е, че ще поседим заедно тук, вместо да се въртя сама в леглото и да не мога да заспя.
Пина постави на масичката бутилката коняк, фруктиерата със сладкиши и две чаши. След това наля от напитката и седна срещу Димитър. Двамата се погледнаха в очите и се хванаха за чашите. Казаха си наздраве и се чукнаха.
- Да пусна ли музика? - попита го Пина.
- Да, разбира се. Тихичко - отговори той.
Тя включи компютъра си и бързо намери музиката, която харесваше. Беше някакво парче японски джаз. Музиката пренесе Димитър в далечната страна, в долина с невисоки хълмове и високи треви. Къдрави шубраци разнообразяваха пейзажа, усещаше се мирис на свежа зеленина. Изгряващото слънце галеше лицата им.
Двамата се погледнаха и си пожелаха едно и също нещо.
- Да танцуваме - предложи той и тя веднага се изправи. Прегърнаха се и запристъпваха бавно в такт с музиката. Той все повече я притискаше до себе си и тя все повече се отпускаше в него. Когато парчето свърши, двамата не се разделиха и не седнаха на местата си. Започна нова мелодия, а те стояха неподвижни, прегърнати и докосваха лицата си. Устните им се намериха и сляха в продължителна, страстна целувка. Времето беше спряло и те не разбраха колко дълга беше тя. Когато се опомниха, отдръпнаха се леко един от друг, а ръцете им се сплетоха силно, почти до болка.
- Какво става? - промълвиха устните й.
- Нищо особено - отговори той. След малко добави: - Мисля, че е любов…
Тя го помоли да седнат по местата си. Отново взеха чашите си. Като го гледаше в очите, Пина произнесе спокойно и безкомпромисно:
- Не вярвам на любовта. Вероятно е само някакво харесване, породено от приятно прекараното време. Сигурно и музиката има значение. Тя моделира психиката и я настройва за определени емоции.
- Пина, контактът ми с теб наистина е много приятен. Но това не е всичко. Имам усещането, че в съдбите ни има нещо общо. Не ти ли се струва, че и двамата сме чакали този миг. Това е много красиво начало.
- Начало? Начало на какво - на дълга любов, на съвместен живот или на моментна авантюра, игра, която в края на краищата омръзва и свършва? След такава игра настъпва разочарование и отегчение.
Той предложи да пият за любовта.
- Това е единственото, за което си заслужава да се борим - добави той.
Пиха, след което той стана и поиска отново да танцуват. Тя веднага се изправи и го прегърна. Но вместо танц се получи продължително целуване в устата, очите, шията и раменете. Като я държеше през кръста с лявата си ръка, с дясната той започна да разкопчава блузката й. След това свали ципа на полата й и тя се смъкна.
- Предлагам ти да влезем в спалнята.
Тя не можа да му възрази, измъкна се от полата си и го поведе към спалнята. Беше капитулирала напълно. Там го помоли да го почака, докато си вземе душ. Но той също пожела да си вземе душ.
В банята, голи и възбудени, застанаха заедно под душа и дълго време се целуваха и прегръщаха, наслаждавайки се на телата си. Водата падаше върху тях и възбудата им ставаше все по-силна. Но тя непрекъснато го възпираше с думите:
- Не тук, мили!
Той за миг се подчиняваше, но след малко отново избухваше, завладян от непреодолима страст.
Най-после намериха сили в себе си да задържат страстта си, надянаха по една хавлия и излязоха от банята.
В спалнята всичко започна и стана при пълно себеотдаване и от двамата, без никакви колебания. След като изгоряха напълно в огъня на страстта, тя леко недоволно подхвърли:
- Ти да не си решил да ми правиш бебе?
- Защо не? - отговори той и отново се хвърли върху нея.
Успокоиха се напълно късно през нощта. Прегърнати, заврели лицата си едно в друго, започнаха да си шепнат неща, които обикновено се говорят след запознаване, много преди да се стигне до спалнята. Те бяха елиминирали тази процедура, но когато се успокоиха и се отдадоха на почивка, си спомниха, че трябва да се опознаят по-добре.
И най-напред започна тя:
- Димитре, аз влязох в университета през 1990 година и го завърших с пълно отличие през 1995-та. Аз съм от поколението, което беше отвратено от социализма и стана двигател на смяната на системата. И тъй като завърших журналистика, веднага започнах да работя - най-напред като репортерка и накрая стигнах до водеща предаване в БНТ.
- Пина, а защо беше отвратена от социализма?
- Защото през цялото си детство и ученическите ми години преживявах заедно с родителите си травмата, която им беше нанесъл социализмът.
- Какви бяха родителите ти? И каква беше тази травма?
- Майка ми беше учителка по френски език, а баща ми - радиоинженер. Благодарение на тях аз успях да вляза във френската гимназия, завърших я с отличен успех и след това влязох в университета. Но те, през целия си съзнателен живот са имали различни препятствия, за да се образоват и да работят нормално като интелигентни хора. И за майка ми, и за баща ми непрекъснато се е смятало от съответните ръководни фактори, че са деца на фашисти.
- А какви са били техните родители?
- Просто интелигентни хора, които след Девети септември не са криели своето несъгласие с новата власт. Правили са публични изказвания тук-там, влизали са в различни опозиционни организации, в резултат на което и единият ми дядо, и другият ми дядо са съдени и затворени в Белене. Майка ми и баща ми са раждани по времето, когато техните бащи са били в Белене. Нали разбираш, че биографиите на дядовците ми са се отразили много негативно върху живота на родителите ми, а след това и върху моя живот.
- Но, Пина, все пак родителите ти са станали студенти, завършили са висше образование и са се реализирали успешно като истински интелигентни хора. Ти също си завършила престижна гимназия и след това си влязла в университета. Какво повече е нужно на човека?
- Да, но всичко това е резултат само на труда на родителите ми и на моя труд. През целия си живот ние се борехме за своята реализация, докато някои, бащите на които преди Девети са вършели престъпления, получаваха всичко даром, без никакъв труд и без никакви заслуги. Познавам хора, които са били съученици на родителите ми, отличавали са се с мързела си и с простотията си, но са стигнали до самите върхове на държавната пирамида. Това не можеха да преглътнат родители ми, това отвращаваше и мен. Затова аз съм враг на тази система.
Говореше с такъв хъс и злоба, че на Димитър му стана дори неудобно да я слуша. Изчака я да продължи:
- Но работата е там, че и днес системата не е сменена, защото и днес ни управляват изтърсаците на комунистите. Те не могат и не искат да направят живота на хората по-добър. Не могат и не искат да излекуват обществото от язвите на комунизма, да направят хората равни пред закона, да реализират истинските демократични ценности. Затова аз, се чувствам вече безсилна да обяснявам от екрана на телевизията какво трябва да бъде обществото и какви трябва да бъдат хората. Имам усещането, че говоря на вятъра. Понякога, след като се прибера в къщи, започвам да си мисля, че е най-добре да хвана самолета за Нова Зеландия.
Димитър затвори устата й с целувка и след това я помоли да му даде възможност и той да каже нещо. Тя с горчива ирония каза натъртено:
- Имаш думата, господине!
- Искам, обаче, да ме слушаш спокойно. Ние с теб сме пълни противоположности от идеологическа гледна точка. Моите родители, за разлика от твоите, са сираци, защото родителите и на майка ми, и на баща ми са загинали в антифашистката борба. Единият ми дядо е бил няколко години концлагерист в Гонда вода. Там условията са били толкова жестоки, че се е разболял тежко и е починал малко след Девети септември, макар и твърде млад. Въпреки това успял да създаде семейство и да стане баща на майка ми. Така че майка ми е расла, учила и станала човек без баща. А баща й, забележи това, е един от добрите поети на България. Винаги, когато чета стиховете му, си мисля, че ако не беше умрял рано, щеше да бъде класик на социалистическата литература. Другият ми дядо е командир на чета при Желю Демиревски. Той също е бил интелигентен човек - завършил е гимназия, след това школа за запасни офицери. На Девети, като слиза от Балкана, веднага заминава на фронта и там е убит. Загинал е като герой. И той успява в краткия промеждутък от време след партизанския отряд да създаде баща ми. И баща ми е расъл, завършил гимназия и станал човек без единия си родител.
Той говореше тихо и спокойно, но с голяма вътрешна сила и гордост за родителите си.
- Баща ми и майка ми бяха истински труженици. Те никого не са ограбили, честно са работили за благото на народа и си отидоха достойно от този свят. Аз като техен син винаги съм се стремял да живея като тях - честно да се трудя и да изпълнявам своя дълг. За разлика от теб, аз завърших английска гимназия и издържах конкурсни изпити за Института за международни отношения в Москва. И аз го завърших с отличен успех. Работих няколко години в Министерството на външната търговия, но след Десети ноември правителството на СДС ме освободи от работа. След това успях да се свържа с италианската фирма и започнах от нейно име да търгувам с марково уиски. Кажи ми сега, уважаема, с какво съм се провинил пред теб? Заслужавам ли твоята омраза? А моите родители виновни ли са за нещо? И кой е виновен за смъртта на техните родители?
Вероятно Димитър щеше да задава още въпроси, на които жената до него беше безсилна да отговори. Тя обаче не издържа и нервно го прекъсна:
- Стига! Ясно ми е какво още ще кажеш. Не мога повече да слушам. И май че нищо няма да излезе от нас. Съжалявам, че се подадох на изкушенията ти. Ти се оказа комунист, с когото не мога да имам нищо общо.
Като чу тези думи, Димитър се изправи на колене, прескочи я и слезе от леглото.
- Извинявай, Пина, оказа се, че и двамата сме направили голяма грешка. Аз си тръгвам, желая ти всичко най-хубаво.
Той излезе в антрето и започна да се облича. Тя не дойде при него, не го изпрати на вратата. Само чу как той излезе от апартамента, след това извика асансьора и си отиде. Обърна се по очи и зарови лице във възглавницата. Започна да ридае неудържимо. От време на време притихваше, поемаше си дъх и пак се разридаваше с нова сила.

СИЛАТА НА ЛЮБОВТА

След няколко часа Пина пристигна в телевизията, за да започне поредното си предаване. При влизането си в предверието на телевизионното студио, тя се заслуша в новините, които вървяха, и това, което чу, я хвърли в ужас.
- Какво! - изрева тя.
Към нея веднага приближи единият от събеседниците й в предстоящото предаване.
- Тази сутрин рано е стреляно по представителя на италианската фирма за марково уиски в България Димитър Панталеев. Произшествието е станало на кръстовището при баня “Гео Милев”. Престъпниците са изчезнали безследно…
Тя се строполи на пода. Вдигнаха я и започнаха да я свестяват. След новините по телевизията излезе съобщение, че предаването “Открити хоризонти” днес няма да се състои поради внезапното заболяване на водещата.
Вместо него беше излъчен художествен филм.
През целия ден в новините съобщаваха за стрелбата по Димитър Пантелеев. Съобщаваха и подробности от личния му живот, бизнес контактите, но не споменаваха къде е бил на гости непосредствено преди нападението. Просто нямаха информация за това.
В късния следобяд се появиха съобщения от “Пирогов”, че състоянието му е стабилизирано, но все още има опасност за живота му. Като чу това съобщение, Пина реши незабавно да посети болницата. Беше с колата си, макар че гумите й бяха силно износени и имаше опасност да я санкционират от КАТ. Успя да се добере до главния лекар от екипа, който се бореше за живота на Димитър. Това стана възможно, защото тя призна на пропуска на болницата, че е близка на пациента и че през нощта той е бил при нея. Докато разговаряше най-напред с главния лекар, а след това и с медицински сестри и санитарки, на медиите вече стана известна връзката между Димитър и нея, и веднага последваха информации за това по телевизията и радиото, съпроводени с какви ли не пикантни измишльотини.
От разговора си с докторите Пина научи, че в момента Димитър е в безсъзнание, но има шанс да оцелее. Преляли са му голямо количество кръв. Тя ги помоли да я държат постоянно в течение за състоянието му. Каза им, че е готова да плати каквато и да е сума, само и само да оцелее. Остави пари на една от сестрите с уговорката да полага извънредни грижи за него. Сестрата благодари и обеща да бъде постоянно при него и непрекъснато да следи състоянието му.
Пина се обади по телефона и на Елена Дерменджиева. Елена отговори, че знае за случая от съобщенията по телевизията и че е телефонирала в “Пирогов”, за да се информира за състоянието на Димитър. Мъжът й е ходил там, но не са го допуснали при него. Той вече е разговарял и с фирмата в Италия и оттам са го упълномощили да поеме функциите на Димитър, докато е в болницата. Късно вечерта Елена се обади на Пина и двете отново разговаряха за Димитър. Пина й направи някои разяснения относно неговото гостуване при нея. Призна си, че са били заедно цяла нощ, но накрая са се скарали и той си е излязъл сърдит.
- Дълбоко съжалявам, че се скарахме. Аз бях виновна. Сега бих направила всичко, за да го спася. Само да оцелее и ще му се извиня. Той е прекрасен човек и голям мъж.
Няколко дни по-късно съобщиха на Пина, че Димитър е дошъл в съзнание и може да го посети. Тя веднага отиде в болницата и влезе в стаята му. При него беше медицинската сестра, на която беше дала пари, за да се грижи за него. Сестрата й се усмихна приятелски и веднага му каза кой е дошъл. Той не можеше да обърне главата си към нея, за да я види, но усмивка озари лицето му. Тя протегна ръката си, докосна неговата и след това го погали по лицето. Сестрата й донесе стол и Пина приседна до леглото му. С двете си ръце хвана ръката му и я поднесе до устните си.
- Мили, оздравявай бързо, защото си ми нужен. Не мога без теб.
- Благодаря, обичам те! - тези думи бяха произнесени от Димитър толкова тихо, че тя по-скоро ги усети със сърцето си, отколкото с ушите си. Наведе се и докосна устните му със своите устни. Задържа целувката си, като внимаваше да не притиска главата му, да не му причинява болка. Сестрата се приближи до нея и я помоли да се изправи. След това й каза, че трябва да го остави да почива, защото все още е много слаб. За довиждане Пина отново целуна ръката му. Тръгна си с насълзени очи.
Лечението на Димитър продължи няколко месеца в болнични условия и когато стана възможно, Пина го прибра в дома си. Скоро той се възстанови и двамата сключиха граждански брак. Свидетели им бяха Елена и Петър Дерменджиеви.