ЖИВОТ

Андрей Андреев

ЖИВОТ

Знам, че в зейналата бездна
той ще прибере и мен,
ще потъна, ще изчезна
в друга нощ и други ден.

Зная и че много скоро
и във подходящ момент
той едва ли ще повтори
същия експеримент.

Но във късия отрязък
от вселенския живот
от живота бях белязан
в бездната да търся брод.

В бездната да оцелея,
миг поне да защитя
беловласата идея
на кръвта и на цвета…

Днес разбирам, всичко свърши,
но и не намерил брод,
бездната не ме прекърши,
ни отрязъкът живот.

С нервен, но уверен почерк
върху тях изписах сам
знак от камъка оброчен,
звън от звездния им храм.

В тях са мойте сили, страсти,
радости и грехове…

Другото е къс преразказ,
редактиран векове.


ПОСВЕЩАВАНЕ

Всичко е било и няма
пак да се повтори с мен,
скоро в тайната голяма
аз ще бъда посветен.

Сам на двора ще приседна
за последна глътка хлад
и звездите ще погледна,
и притихващия свят.

И полека ще притворя
с рамо пътната врата.
И ще сложа край на спора
със свещта и пепелта…

И ще тръгна мирно, кротко,
сякаш след изпроводяк,
със уверена походка
към посочения знак.

И във светлата му бездна
със усмихнато лице
ще ме видят да изчезвам.

Махайки назад с ръце.


НАДЕЖДА

Догоря надеждата и рече:
„Мътната вълна ни залюля
и към глухи пропасти повлече
брегове, мостове и тела.

И едва ли ще си спомним скоро,
че под пластовете гъста кал
са погребани на много хора
трепетната радост и печал”.

Аз я слушах, както кротко слуша
майка си изгубено дете,
както над снега коминът пуши,
както жито под снега расте.

Свел глава на крехкото є рамо,
сякаш от дълбока пещера,
преповтарях думите є само,
думи от изстинала гора.

Догоря надеждата, ездачът
се яви и се изгуби пак.
И над всички нас се спусна здрачът,
който бавно се превърна в мрак.


ДОКАТО ТРАЕ УТРИННИЯТ ХЛАД

Надежда за живот и за победа
са всеки стрък трева и всеки цвят.
И слънцето на пролетта ни гледа,
докато трае утринният хлад.

Горят над нас високи звездни свещи,
а с дума милостива този свят
ще ни изпраща и ще ни посреща,
докато трае утринният хлад.

И стигнеш ли на дните си средата,
обръщаш взор и спомени назад
към онзи миг със стръв и нежен вятър,
докато трае утринният хлад.

Че и цветът цъфти и прецъфтява,
и че животът, пят и недопят,
за нас ще има смисъл дотогава,
докато трае утринният хлад.