Няма нищо по-естествено точно Владимир Янев да бъде авторът на този безценен пътеводител в литературните и културни дебри на Пловдив и на цяло Българско. Полезно четиво в космополитния ни и безпаметен свят!
Георги Чобанов

С настоящето довеждам до Вашето внимание какво, че Ваший труд ме изпълни с възхита, а в туй същото време и с благодарност чисто человеческа, дето и моята скромна личност намерила е място в него. Също тъй мисля, че в биографията на наший градец, изпаднал напоследък в силна стагнация, всякое име трябвало би да се изпише тъй, както и останалите.
Николай Заяков

Имам си една мечта след тази книга на Владимир Янев. Искам да стана кмет на Пловдив! Ще откупя авторските права, ще задължа изследователя на всеки пет години да я допълва, а аз – кметът, ще я издавам в огромен тираж и ще я подарявам с гордост на всеки гост на Пловдив.
Георги Янев

Пловдив заслужава тази книга, заслужава я и нейният автор – човек с неутолим глад за литература.
Иван Станков

Книги като “Литературният Пловдив”, написани с любов към писателите и с отговорност пред литературната история, могат да накарат младите да прекрачат в литературата.
Тильо Тилев

Това е ценен принос в областта на литературното краезнание на Пловдив.
Евдокия Емануилова

“Литературният Пловдив” е от книгите, към които човек се връща отново и отново.
Димитър Атанасов

Славен труд за поривите на духа под нашите ту ласкави, ту смръщени небеса. Само Владимир Янев можеше да го стори с такава всеотдайност, обич и щедрост.
Димитър Кирков

„Литературният Пловдив” е по възрожденски полезна книжнина, каквито са и двете пловдивски библии – „Пловдивска хроника” на Никола Алваджиев и „Пловдивската симетрична къща” на арх. Христо Пеев. Който е хванал перото в Пловдив или на път оттук е надраскал нещо – все едно тривиално или гениално, дано да влиза в бъдещите издания на тази отворена енциклопедия.
Антон Баев

Учудващо е, че Владимир Янев сам се е заел с непосилната задача да възкреси литературния Пловдив през годините. И всичко е направено въпреки късогледството на „културните” чиновници, лишени от усет и сърце за този безсмъртен град.
Георги Райчевски