БРИЗЪТ, УСМИВКАТА ТВОЯ И АЗ
БРИЗЪТ, УСМИВКАТА ТВОЯ И АЗ
Трима сме в „Камчия” - лодката бяла:
бризът, усмивката твоя и аз.
Ранната вечер трепти засияла,
няма на гларуси крясък край нас.
Плаваме тримата. Аз съм лодкарят.
Ти си притворила мигли. Жумиш.
С лупа запалена, бавно догаря,
гасне главнята на залеза риж.
Реши ветрецът вълните пенливи,
те отминават далече от нас.
колко е хубаво! Всички сме живи:
бризът, усмивката твоя и аз.
ЗАЩО ЧОВЕК ЧОВЕКА Е ЗАТРИЛ?
В безлюден кът на мъртви авантюри
видях: лежеше скелет на човек.
Изровен бе от пясъчните бури
край храст бодлив - от пътя недалек.
Какъв е бил човекът? Неприветен
злочест беглец, лишен от свобода -
потърсил милостта на зверовете
или разбойник - жертва на вражда?
Какво е дирил в сушата свирепа?
Богатство ли, което друг е скрил
или смъртта си - толкова нелепа?
Защо човек човека е затрил?
Мълчеше оглушалата пустиня
и само суховеят прошумя.
И като призрак джипът ни отмина,
изгуби се в горещата земя.
Калифорния, пустинята Мохаве, 2007
