СТЪПКИ

Дарина Проданова

Тези стъпки, тихите, безгласните
съдържат всичко друго. И думите
и жълтите павета, и очите ти, неясните. Ръцете ми,
безкрайни, неразлистени притискат въздуха, пак
древно поетичен. Довчера
бяхме само песен, скитаща
по сънните артерии, тревожна. А днес
минути нескончаеми все още искат, искат
още.

Наистина, наистина съм тук. И цялата. И тишината
с теб не ми тежи. Защо? Когато утре пак ще стана
бяла, безминутна, бягаща. На сто вълни
ще се разбия, утрото
на сто да преживея. Угаснало, отново ще ме грее
в земята, във която стъпките
на нашите мечти ще се докоснат, само
за да потреперят
от капка вечност в лунната мъгла.

2009 г.