Георгиос Дросинис

превод: Божидар Божилов

БАДЕМОВО ДЪРВО

Бадема цъфнал тръсна ти
със твоята ръка -
косите й безброй цветя
обсипаха сега.

Щом оснежена я видях,
целунах я в уста,
отърсих тоя сняг със смях
и рекох й така:

- Лудетино, да носиш сняг
в коси ще дойде час.
Ще вейне и към твоя праг
засипващия мраз.

Ще спомняш с горест тез игри,
каква си днес била,
сняг в къдрите ти ще искри,
старице с очила.

СЕИТБА

Ще дойдат дните за сеитба, очакваните дни, орачи,
пак ралото на влажна пръст под дланите ви ще се влачи,
пак дългия остен ще буди от дрямка бавните волове,
те ще разклащат с врат остена и ще пръхтят, глави навели,
очите си големи, черни, изпълнени със доброта,
те ще вторачват търпеливо във още топлата бразда.
Из шепата, която сее, ще бляска сякаш чисто злато,
а палешника, поизтъркан, ще свети като от сребро,
плугът ще рови за зърното, поставено в земята живо,
най-топъл гроб, а черна врана зърна ще клъвва зад орача,
сред облаците горе скрита, ще чурулика чучулига
и ще измолва за труда си едно единствено зърно.
В сеитбения месец дните са къси, нивга не достигат,
а в нощите безкрайни има тих сън - отплата за труда.
Тогава в скромната колиба едничък огъня е буден
и от измамата му светла орача вижда чуден сън:
из нивата новопосята се люшкат тежки класовете
и чакат сърпа на жетварка, проблеснал, да ги повали.

ЖЪТВА

Тъй както си минават дните, мечтата свидна ще се сбъдне:
между стъблата, натежали от златни стари класове,
ще крачат като самодиви жетварките в забрадки бели,
прехапали със устни кърпи, които скриват от жарта
на огненото лятно слънце поруменелите им бузи,
а веждите им се чернеят подобно гарвани над сняг.
Зад тях полегнали ръкойки чертаят неутъпкан път
за слънцето и за ветреца и край долчинките блестят.

С по-тежка работа заети са дружно мъжките ръце -
извиват жилавите клонки и връзват снопите големи.

Завързан нейде в долчинката, пасе спокойно хубав кон,
с два бъкела в ръце момченце за изворна вода отива,
на сянка свойта малка рожба люлее майката щастлива
и после слага на аргатите по буца сирене за обед
и пресен ръжен хляб, от който едва ли някой се насища.

ХЛЯБ

Добре дошъл, товар очакван, товар от мелницата шумна,
за пръв хамбар най-първо мливо и първа радост за нощвите!
Запретнала ръкави бели, хляб меси булка първескиня
в добре издяланите нощви, донесени в дома с чеиза.
Припламва майсторката фурна, до нея, странно подмладена,
свекървата без хурка ситни и с радостна усмивка гледа.
О, сбиране пред прага къщен, когато вечерта се спуща
и всички чакат с нетърпение да бъде фурната открита.
О, ти, опияняващ мирис на първата димяща пита,
с ръце разчупена от дядо, раздадена по къс на всички,
на синовете и снахите, на внуците - цвъртящи птички.

ГРЪЦКА ПРЪСТ

Когато потеглям сега за чужбина
и нас ни очаква раздяла зловеща,
лазурно отечество, мила родино,
от тебе желая да взема аз нещо,
да взема добър талисман срещу мъки,
по-силен от клетва и от анатема,
по-силен от болест, от смърт и от пъкъл -
свещена земя, гръцка пръст нека взема.

Пръст, свежа от полъх на вечерен вятър,
пръст, тихо от майския дъжд оросена,
която ухае в горещото лято
и ражда от влагата благословена
под тихия лъч на звездите небесни,
под ласката жарка на южното слънце
уханното грозде, маслини чудесни,
зеления лавър и житното зрънце.

Пръст свята, почтена, която разриха,
та там да издигне стени Партенона,
пръст славна, която със кърви покриха
бойците на Сули и на Маратона,
пръст, скрила във себе си славни герои
от теб, Месолонги, от теб, бедна Псара,
на мене, човека за теб недостоен,
ти вдъхваш и смелост, и гордост, и вяра.

Аз върху гърдите си ще те окача,
да черпя от теб увереност в нужда,
та никога нищо за мен да не значат
земите далечни и прелести чужди.
Където да ида по тоя свят ширен,
да виждам все твоите прелести вечни,
да диша в гърдите копнежа немирен
по Гърция, мойта родина далечна.

Назад да се върна, коварна и черна,
попречи ли в своята злоба съдбата,
от теб сетна прошка ще имам наверно,
последна целувка на теб ще изпратя.
А даже сред чужда земя да почина,
и в чуждия гроб ще притихна по-лесно,
щом там погребат с мене мойта светиня -
пръст сладка и свята, пръст гръцка, чудесна.