ПАМЕТ
ПАМЕТ
Даваш ли, даваш, балканджи Йово…
Къде се дяна любовта към Бога?
Къде зимува моят смел Пегас!
Къде е месечината двурога,
къде е моят смях. Къде съм аз.
Изглежда, че съм тук, ала ме няма.
… Не аз измислих този грозен свят!
А в мен ридае хубавата Яна
и дири костите на своя брат.
ПАНАГЮРИЩЕ
Беше светъл денят, а на мене ми секна дъхът
и настръхнах, когато нагазих в тревата на времето.
А пред мене застана на Орко войвода духът,
нищетата човешка нехайно захвърлил от стремето.
Аз извиках, усетила тук, под лъжичката, нож,
дето реже от болното, дето раздава възмездие -
после млъкнах. Виновна за дългата българска нощ.
А душата на Райна княгиня избухна в съзвездие…
ЕПИТАФИЯ
Какво ми шепне старият Балкан?
Какво намирам в бабината ракла?
… Земя като една човешка длан:
подаваш я - и те ти я отхапват.
А в нея - горда Стара планина.
И Дунавът до ней синей, обаче
вместо да гинат вражи племена,
заровен в гроба жив, народът плаче…
АБСУРДНО
Да те заврат във врящия казан -
и пак да зъзнеш. Да те пие здрачът.
А в теб да вие демон - изтерзан
от мисълта, че сам си си палачът.
Но някакво гласче шепти: дерзай! -
а времето е гладна амбразура,
когато вкарват в тяло на бонзай
душата на Байкушевата мура.
ЧИСТИЛИЩЕ
Водата измива кръвта. И юнашката риза
белее на слънце, бесилото вятърът мята…
Но помни водата, че Господ при хората слиза
единствено само когато променят съдбата.
Марица разплисква кръвта. Септемврийските нощи
възкръсват, а Господ се кръсти и мъртвите стават.
Водата е жива. И живи са раните още!
Потоп е водата… Но само така изцелява.
ЦЕНА
Даже слепият вече видя, че е тръгнал към гибел
този свят. Но почуква с тояжката, търси, намира…
А смъртта имитира живот - и животът примигва
като просяк - и все според чергата хал си простира.
И е мрак, и мъгла е в душите, и ужас от ада -
още приживе адът е стиснал душите ни слепи!
Но човекът, невръстният, още в утробата страда,
за да може да стигне до стръмните райски пътеки.
ЗЕМЕТРЪС
Като кокиче… като капка нежност,
като въздишка детска се роди
от страховете плахата надежда
на унизените до смърт тълпи.
Народът винаги е бил земята,
която газят, без да се свенят…
Докато в страшни болки се замята -
и пластовете се пренаредят.
ГИБЕЛ
Празни приказки празника празнят.
Тежест няма парадната дума…
Глупостта на човек е заразна
и затрива света като чума.
Няма празници - делници няма!
В блато празният миг се превръща.
Ала в блатото тинята само
е всевластна - и всичко поглъща.
