ТРАУРНОТО ЧУДНО НАШЕ ЗНАМЕ
На Новата година - през прагът
ще минеш Ти повит в ковчега погребален,
поне от хиляди цветя - сърдечно гален
и тъжно ще вали над теб снегът…
Скръбта, която пътя ни следи,
ще бъде траурното, чудно наше знаме
и като верен страж на светлата Ти памет
в нас споменът до гроба твой ще бди…
Наистина, ще свехнат цвят след цвят,
надгробните цветя на зимата във скута,
тъй както свехна Ти, със болка недочута,
всред този груб и безсърдечен свят…
Наистина, и с черен, гаснещ взор,
стотиците Ти некролози ще жълтеят,
но знай, че с твоя дух ще заживеят
сърцата ни - жадуващи простор.
—————————–
в. „Час”, г. 3, 30.12.1936 г.
