ПОЕТЪТ Е ПРОРОК

Лина Борджиева

ПОЕТЪТ Е ПРОРОК

Поета - тъй небето отреди -
да пей, свободни птички както пеят…
Пенчо Славейков

Поетът е Пророк на този Свят,
във който е принуден да битува
без истинска любов, без сън, без брат,
комуто да поплаче да си струва.

Върти съдбата в своето хоро
живота на човеците - плебеи.
А те си мислят колко е добро,
че да се хванат някак са успели
за дните си - материя и семе
на суетата, сграбчила човека.
А знае се: отвътре още дреме
на Любовта горещата пътека.

Защо превиваме се под ярем
и още не разбираме, че тука
сме слезнали не само за да мрем,
а да убием корена на мъката
със Думите, измислени от него -
Пророка, Жреца див на самотата,
която го издига до Върха:
да вникне в същността на Битията.


С ЛЮБОВ И БЕЗСМЪРТИЕ

Съхранената памет отвътре събужда
тъмни древни епохи, отминали ери,
в броеница безредна нанизани - чужда
полудяла система на страх и безверие.

И в рогатото робско свещено отминало,
в дързостта, в смелостта да сме истински българи,
днеска вярваме, искаме нас да ни има
тук - в земя кръстопътна - и плодна, и мъдра.

Блясва в дивен простор светлина. А крилата ни
се отварят в дъга - силен полет нагоре!
Ще достигнем ли слънцето? Молим се, Дяконе,
свободата чрез теб в съвестта да говори!

Имаш право кои сме ти нас да попиташ.
Колко струват душите сега в милосърдие?
Ний сме твои деца, съхранили комитите
в паметта си отвътре - с любов и безсмъртие!