ИЗ „ВСИЧКИ ПЪТЕКИ НА СЪРЦЕТО МИ ВОДЯТ КЪМ ТЕБ” (2017)

Румяна Лазарова

НА ПЪТ ЗА ХРАМА

Ръми. Това е тихият плач
на моя Ангел - Пазител.
Колко съм го огорчила!

Сълзите му капят по розите, които нося.
Как ще ги поднеса на Господа,
щом моите очи са сухи?


ЗАБРАВЕНО ОБЕЩАНИЕ

Отиде си и този Божи ден.
Какво записа той в небесния бележник?
„Покаен вопъл, трепет съкровен
за обещание, забравено небрежно.
Една въздишка пред Казанската икона,
едно дълбоко съжаление,
една сълза, незабелязано отронена
и твърдо правилно решение.”
Така ще се отронват ден след ден,
като зърна от броеница отброени,
но няма да забравя вече стария гоблен
с Божията Майка умилена.
Ще се трудя даже и по тъмно.
Ще се трудя над изящната бродерия.
Ще се трудя даже до разсъмване,
та милост майчинска y Нея да намеря.


ИИСУСОВ ВЕНЕЦ

Купих си от магазина
дребен чудноват цветец
с цвят на зрейнала малина
и листа като писец.

Този странен цвят омаен
безуханен, но красив
вся екзотика във мойта стая,
но оказа се бодлив.

Само с поглед щом досегна
тези цъфнали треви,
те сърцето с тръни жегват.
То започва да кърви.

И оказа се накрая,
че красивият цветец,
е наречен, без да зная,
на Христовия венец.


ПОЕЗИЯТА

Привличаш ме - гореща и магнитна.
Привличаш ме - ефирна и добра.
Във твоето небе съм птица и политвам.
И волна, и с прободени ребра.

Изтръгваш ме от електронните прегръдки.
От виртуалните пространства ме крадеш.
И пиеш ме със жадни, едри глътки.
И с благородни титли ме зовеш.

Жадуваш ме. Но аз за друг жадувам.
И този друг е моят Бог.
Молитвите ми - срещи са бленувани
със Него, не безсмислен монолог.

И ти за мен ще си останеш средство,
с което се отправям към целта,
а тя е най-богатото наследство -
Божието Царство, вечността.


ПРЕЗ СВЕТИЯ ВЕЛИК ПОСТ

Докато Пасха не дойде, пролетта не настъпва.
Тъмнее небето… Тегне надолу.
Гората мъртвее и не напъпва.
Суграшица вее в полетата голи.
Душите съсухрени глождят телата.
И каят се за опрощение.
Лоши са, лоши, Боже, делата
на човеците, за съжаление.
Но Ти, Милостиви, прости и помилуй,
и пощади, осветли ни душите.
С Теб да възкръснем, под Твоя закрила
доброто начало да сложим.
И ще екне, ще екне възкресният възглас
в пасхалната нощ надалеко:
Христос воскресе! Воистинну воскресе!
Ще повтаря вселенското ехо.


ИИСУСОВАТА МОЛИТВА

Господи Иисусе Христе,
Сыне Божий, помилуй мя, грешную

В тишината на умиротворена вечер,
в ритъма на моето дихание,
молитвата Иисусова пулсира. В сърцето се затварят
мисъл и внимание.

В тайниците на духа умиротворен, в такта на
отмерено дихание
името Господне призовавам. Сърцето ражда
светоносно покаяние.


ТЪРСИМ ТЕ

„… доколкото сте сторили това на едного от тия
Мои най-малки братя, Мене сте го сторили” (Мат. 25:40).

Господи,
Търсим Те в очите горко плакали наяве
даже и на сън,
за да им бъдем утеха жадувана, за да бъдем
от клепало чист звън.

Търсим Те в погледи гаснещи,
потънали в нощния мрак,
за да им бъдем лъч светла надежда,
за да им бъдем мощен маяк.

Търсим Те в длани изстинали,
сковани от утринен хлад,
за да им бъдем дъх топъл живителен,
за да им бъдем от жар благодат.

Търсим Те в сърцата на странници,
напуснали мирския хаос,
за да им бъдем спътници и благовестници
по пътя познат за Емаус.

Търсим Те.


ЩЕ

„… а който претърпи докрай,
той ще бъде спасен.”
Мат. 24:13

Все по-често вече ще четем апокалипсиса.
Ще сравняваме описаното със събитията днес.
Ще търсим трескаво, ще се надяваме на липсата
на прилика и ще се ужасяваме от всяка вест.
Ще препрочитаме и предсказанията на светците.
Ще се молим с надеждата да ни отмине тази чаша.
Ще търсим наставления и упование в отците.
Те ще се скрият. Ще изчезнат. И ще стане страшно.
Ще се стараем да се спасим с прочетеното в книгите.
Не ще можем вече да мечтаем за небе, за рай…
Ще молим Вседържителя да съкрати страданията и дните.
Ще се молим: Дай ни сили, Боже, да претърпим докрай.


КОПНЕЖ ПО БОГА

Нещо в гърдите ми, Боже, напира.
За Тебе, Всесвети, аз пак затъжих.
За Теб все недостатъчно време намирам.
На света съм робиня. Това ми тежи.

Не можах да отхвърля светското иго.
Не се отделих във свята обител.
Затова с Теб прекарвам късчета мигове
- златни прашинки, които отлитат.

На земята съм, Свети, за Небето копнея.
Във времето съм, но за вечност жадувам.
Неотлъчно от Теб и във Теб да живея,
а не да мечтая и не да мъдрувам.

И сега, щом смирена нощта, с черно расо
раменете ми крехки тихо покрие,
погледни във сърцето ми, Боже Всевластни,
там моя копнеж по Теб да откриеш.


ГОСПОДИ, ЕТО СЪРЦЕТО МИ

„Синко, дай ми сърцето си”
(Притч. 23:26)

Моля Те, Боже, прости
неумелата моя поезия,
несъвършения простичък стих,
който за Теб безполезен е.

Знам, че не мога да пиша
възвишени свети слова,
но можеш да чуеш как диша
в тях предан на Тебе духа.

Как в лаконична молитва
от малко на брой словеса
душата към Тебе политва
във устрем през вси небеса.

Как ословесена прозира
душата ми вярна във тях
и сърцето за Тебе пулсира
в любов, трепет и страх.


ВСИЧКИ ПЪТЕКИ НА СЪРЦЕТО МИ ВОДЯТ КЪМ ТЕБ

Когато погледна снега и от ослепителната белота
очи притворя,
аз се сещам за блясъка на Сина
и Неговата слава Таворска.

Когато очи към слънцето вдигна
и от неговия огнен венец
просълзена премигна, аз се сещам
за непристъпността на Отец.

Когато за любов зажадувам - малка като трохичка
или необятна като степ,
аз Светия Дух сънувам, защото всички пътеки
на сърцето ми водят към Теб.


МОЛИТВА

Господи,

превърни словата ми в цветя.
Тях искам да Ти поднеса.

И сълзите ми във миро.
Нозете с тях да Ти помажа.

Превърни очите ми във свещи.
За Теб до край да изгорят.

И сърцето ми в абсида.
В него да Те приютя.

А душата запази ми.
С Тебе вечно да пребъде.

Амин.


МЪГЛАТА

И мъглата има своя чар -
с воал покрива тя безкрая.
И става той загадка. В бял полар
потъват светлините на трамвая.
И скрива се във нищото. Изчезва.
Потапя се във облак от сметана.
Висят тук-там листенца брезови
в невидима гора от ветрове обрана.
О, този блед и странен свят
на сенки дивно димносиви
е сътворен от Господа Пресвят
и също ражда образи красиви!


НА ПРЕСВЕТА ТРОИЦА

Щом на Отца си предам свойта воля,
аз нищо дори не желая
и като Йов съм - за нищо не моля.
Единствено само се кая.

Когато Христос възцари се в ума
и тъмнината във него разсее,
и с богомъдрост озари мисълта,
аз вече зная защо да живея.

Когато Духът се всели във сърцето
и пламне благодатният огън,
земята е минало, настояще - небето
и светът се заключва във Бога.


НА ТРИЕДИНИЯ БОГ

„Това слово (trias) свързва отношенията,
обединени в битието и не позволява
да се раздели неделимото”
Св. Григорий Назиански

Пред иконата изящна на Рубльов
стоя и недоумявам във захлас -
коя от Вас е моята любов,
коя от трите единосъщни ипостаси?
Но от мъдростта на старата дъбрава,
от тайната на пребогатата трапеза,
от Троичната безплътна слава
разбрах, че да деля неразделимото е безполезно.
И съзерцавам пак света духовен
в бездиханен трепет и екстаз
и в дар принасям трепета любовен,
и в жертва - от Христа изкупеното „Аз”.


С ТВОЙТО ИМЕ, ГОСПОДИ

Щом в утрото със Твоя Дух ме обновиш
и по молитвите на Богородица поставя ново
начало, с Твойто име, Господи, ме назови.
По Твойта благодат ме назови
Христова.

Щом вечерта притвори мигли от лъчи
и към Теб препрати моето покайно слово,
заради него с Твойто име Ти ме наречи.
Смили се и ме наречи
Христова.

С последни сили щом житието си допиша
и се отправя към света духовен,
заради покаянието ми позволи да се подпиша
с Твойто име, Господи:
Христова.


В СВЯТАЯ СВЯТИХ

Незадълго ще престана да пиша.
Незадълго ще бъда безмълвна.
Ще заключа в сърцето си скришно
всеки трепет и чувство покълнало.

Всеки звук, всеки образ и слово
надълбоко в душата ще скътвам.
Скъп и таен копнеж е любовния
и мистични - небесните стъпки.

Всяко милостно Богоявление,
бива тайно в Святая Святих.
Нему само сърцето свидетел е,
сохраняя свещения стих.


СТАРОСТ

Изнизаха се житно-сламени
лета като мънисти.
Изтляха пламенно-цикламени
залези в лазури чисти.

Старост кротичко погали ме
с погледи лъчисти.
Във косите ми остави
снопчета сребристи.

Пълни са лагунно-ведрите
очи като тетрадки
със хербарии от чувства - медните,
вечно ароматни.

Не. Не се опитвам в бистрите
хоризонти-картички
да чета на прима виста
бъдещето кратичко.

Стига ми да знам, че някъде
в близката далечност
Троица Света очаква ме.
С Нея да съм вечно!


СЪПРИЧАСТНОСТ

Готово е сърцето ми, Боже, готово е.
С Тебе всичко да съпреживея:
От Витания до Иерусалим да Те последвам.
В Гетсимания горчиви сълзи да пролея.
При Пилат в преторията да Те подкрепям.
Пътя на болката да извървя.
Под Кръста Голготски с покруса да страдам.
За Твоето дело на спасението да благодаря.
При гроба Светлото Ти Възкресение да славя.

Готово е сърцето ми, Боже, готово е.


ЕСЕННА ОТРАДА

Виж облаци - небесни ладии,
как плават в необятността на синьото,
а в двора, в тишината на градината
се гонят златни листопади.

Как пламенеят в есенния унес
на кестените морните корони.
Сънливо си шушукат клоните,
пролъчени от слънчевите струни.

Чуй как във шепота на листопада,
в тайнствения, тих молитвослов
долавя се небесен благослов
и Божия утеха и отрада.


ОБИЧАМ ЕСЕНТА

Обичам есента.
Покоя…
Силуетите на птиците в небето -
пепелявата жарава,
прозираща през клоните
на многолетната секвоя.
Обичам тишината.
А в нея камбанни стъпки да отекват
и се спускат в дълбините на душата,
където ехото на Любовта не секва.
Обичам есента.
Покоя…


ОГЪН

Към залеза - разровена жарава
ръце протягам и се грея.
В небето облачета пепеляви
в огнени окраски розовеят.

За ръцете си студени
аз има откъде да взема огън.
Но за сърцето вледенено,
от Теб си вземам само, Боже.