МОРЕ

Теохарис Пападопулос

превод от гръцки: Емилия Трифонова

МОРЕ

Загребах в шепи малко море.
Видях образът ти да блести във водата.
Дълго я държах като в чаша,
но забравих за времето.
Водата се изпари.
За спомен ми остана шепа сол.


МАСТИЛЕНО ПЕТНО

Мастилено петно върху хартията.
Бързаше да го скриеш,
да не го видят и да ти се подиграват.
Не се срамувай, пиши с молив,
за да не разливаш мастило,
когато се вълнуваш.
Остави да се вижда момчешката ти обич,
тя не е грях.


СЪН

Отваряш прозореца на съвестта
да влезе чист въздух,
да влезе дневна светлина.
Излизаш на двора,
слънцето те заслепява,
в далечината се виждат зелени дървета.
Въздуха мирише на смола
и мащерка.
Събуждаш се, наоколо ти
само цимент и прах.


ВИДЕНИЕ

Сигурно си се родила в морето.
Цветът на очите ти е същия.
Морски ветрец развява косите ти,
играе си с тях морският бриз.
Устните ти алени, научени да говорят
само за любов.
Стихът ми е слаб да те възпее.
В едно тъмно утро на октомври
в мислите си те загръщам,
за да не съм сам,
когато слънцето изгрее.


СТУД

Влизаш в къщи премръзнал.
Обличаш си бързо пижамата,
пъхаш се под завивките.
Студът те смразява,
стискаш зъби.
Печката е включена,
а ти още зъзнеш.
Вземаш телефона.
От студената слушалка
те болят ушите.
На един топъл глас се надяваш,
да прогони студа.


БОЛКА

Седиш сам загледан в бюрото.
Колко големи ги печатат вече,
не успяваш да ги прочетеш.
Пак ни натъжават лошите новини.
Навън е празник, хората се веселят.
Но как можеш да се забавляваш.
Вчера още бомбардираха братята ти.
Моливът се стопи в ръката ти.
Само болка и жлъч се излива от стиха.


ПОЕЗИЯ

Тъгата му беше голяма.
Очите му се пълнеха със сълзи
и се търкаляха по бузите.
Падаха долу.
Изгубваха се в пръста.
Той взе един лист,
остави сълзите да капят по него.
Когато избърса очите си
върху листа беше написан стих.


ЗАКЛЮЧЕНИ ПОРТИ

Напразно чукаш да ти отворят.
Навън сняг и мраз,
отвътре камината грее.
Ти даже не разбра как
и защо те заключиха отвън.
Удряш силно,
викаш, не те чуват.
Не чакай, вземи чука.
Порти, които не се отварят
се разбиват.


ТОВА Е ЕДИН ДЕН

Това е един ден, който свършва
преди да е започнал.
Един огън, който ще изгасне
преди да се разгори.
Това е китара която не свири,
една нота, която не се пее,
едно мълчание, което ти говори,
една памет, която не забравя.
Аз съм този, който пуши на балкона
и няма да заспи през нощта,
който ще пие, да забрави
една жена, за която все повече си спомня.


ПОКАНА

Ела да играем.
Ако спечеля, ще ми дадеш една целувка.
Ако изгубя,
вземи от мен каквото поискаш.
Не казвай,
че вече сме големи за игра.
Ти винаги гледаше на мен като на дете.
Ела да се състезаваме, за да видим.
Не ми отказвай!
Може би да намерим изгубения си живот
в една игра.


НА ПОЕТА

Приятелю,
сънувах града, където мечтаеш
да живееш.
Пътувах на крилете на надеждата
и видях млади хора
с неопетнени ръце,
без белези от смъртта.
Мъже със силни ръце
да градят сигурност,
жени, влюбени в природата.
Видях заедно, хванати на хоро,
турчин и грък,
бял и тъмнокож.
Видях големи пътища,
побиращи любовта,
която ще мине по тях.
Приятелю,
мечтая за града,
където искам и аз да живея.


ПРАХ

Какво искаш да си спомня,
прахът покри къщата ни,
потъмняха мебелите,
втвърдиха се сърцата.
Какво искаш да забравя.
Прахът влезе в очите
и ги замъгли.
Заглуши ушите ми.
Какво искаш да забравя.
Очите ми са мътни,
старият прах никога не изчезва напълно.


АКОРДЕОН

Научих се да свиря на акордеон.
Някога се оплаквах от тежестта му,
а той бавно изплакваше мъката си.
Сега акордеона е продаден,
но чувствам повече тежест,
отколкото неговата.


ВЕЩИ

Започна да подрежда предметите,
които пълнеха чекмеджетата и стаите,
тежаха на старата библиотека.
Привършвайки разбра,
че някои предмети не се побират никъде,
колкото и да ги наместваш.
Погледна ги тъжно.
Винаги са били излишни.


НОЩНО ШКАФЧЕ

Остаря нощното шкафче
да носи отгоре си,
както винаги,
една чаша с вода,
едно кафе,
един пепелник.
Всяка вечер
с една цигара се мъчи
да си спомни,
дращейки в пепелта на живота си.