ЕДНИЧКА ВЯРА

Динко Динков

Из „Хубава Яна” (2016)

ЕДНИЧКА ВЯРА

Даскале, прощавай като брат -
да пеем още, вече сме пияни.

Едничка вяра… Море, затова
не даде Йово хубавата Яна.

Прах и пепел сме… А как свисти
навън морето, вързано със пясък!

Какъв човек ли бил е Балканджи,
та вярата за нищо да не дава?

Едничка вяра… Словото е Път.
Учи децата в слава на България!

Заклевам те в парчето знаме “смърт” -
на Странджата… и в хубавата Яна!


ПИЯНСТВО

Народът тропа в бясното хоро…
За друго ли пиянство писа Вазов?

Цар - далеко и високо - Бог
за Ботева любов или омраза…

Кавали вият, тъпани гърмят,
ракията люти, горчи пелинът

и плаче майка скришно за сина…
Единствен син… Дали по Страшимиров

народът тъпче в бясното хоро?
А в тъмното палачи се промъкват…

Но стене Яна в глухия простор:
- О, колко много мъка, колко мъка…


ЖАЛНА ПЕСЕН

Господ ли приседна във Балкана
с медния кавал на ветровете?

И песен за духа на Караджата
отекна по клисури и дерета…

А нейде се продаваше полето
на плачещите от зори жътварки.

Хаджи Димитър още ли жалеят?
В морето ли тече кръвта? На фара

светлинните ръце страха обземат.
И гаснат ветроходи в Калиакра…

С крилата на косите си невести
политат към смъртта и свободата.


КАН ТЕРВЕЛ

Настига ни кошмарният ни вопъл…
Човекът за човек ли е смъртта?

Кесарят Тервел към Константинопол
развява тежки бойни знамена.

Нима е време подло и лукаво?
Страхът разкъсва гниещия свят…

От равното Загоре на България
връхлита кан Тервел - от Бога цар.

Обръща в бяг арабската прокоба -
Маслама сеща сетния си час…

Спасителят всеславен на Европа
слиза с Богородица над нас.


МАЙКА

В свидни мечти
ме е кръстила моята майка.
Само благите майки
обричат сина да скърби…
И във божия храм
с богородична болка и радост
от иконите слизали
просълзени и живи светци.

Всеки идва от майка
и във майката - пръст се завръща,
със солени води
ни кръщават в заветни мечти.
Майко - вяра и кръст -
синовете, когато прегръщат,
от иконите слизат
просълзени и живи светци.


СПАСЕНИЕ

Свирепи стихии ли
скалните урви посичат?
Би рекъл човек,
че над бездни Бенковски свисти.
Боримечката пее -
но вече го няма Краличът…
И вайкат се майките…
Райна Княгиня съши
имена към слова
и в духа на лъва си заплете -
като имаме мъка -
да имаме вяра и смърт!
Хвърковатата чета,
кога полети с ветровете,
свирепи стихии
през скалните урви мъстят -

за живот - неживян,
в свободата заклет и обречен,
нежелан като робство
в юнашка хайдушка глава…

Мъртвите братя
подириха в гроба спасение…
Райна Княгиня
байрак ли оттатък развя?

Вино - море прекипява,
но ляга в сърцето…
Милост ще проси
предателят подъл без свян…
Кой е закърмен
с добро и достойнство, невесто,
може да люби
България - свята в скръбта…
Призрачен кораб
нанейде затулен отплава,
в тъмни пристанища
чайки превиват крила…

Сън са били
белоцветните вишни навярно…
Би рекъл човек,
че е було, наместо мъгла.


ЗАРАДИ БАТАК

Ако ти разкажа, страх ще те съземе.
Иван Вазов

Плачещ плащ затисна зимния Балкан.
Как да встъпиш в черква
с мъртвите на среща?
Свещ руши небето… заради Батак.

Запищя, душена в кървища горещи,
везаната с кости каменна земя.
Виеха еничери в лумналите пещи.

Сган башибозуци яростно изкла
майки, неродени, старци и невести.

В българската черква без иконостас
Господ коленичи…

Овъглено падна слънцето в Батак…
В мрака бдят глави на мъченици.


ЧУДОТВОРНИ ИКОНИ

Да оплаче България
Господ няма сълзи.
Тих бял Дунав повива
Ангел Кънчев в мъгли.

И кънти в житна Добруджа
над ръкойки - тъга
ясен изстрел, възлюбил
пред окови смъртта.

Чудотворни икони
свободата крепят,
бури стръвно - зловещи
зверски вихри зоват -

разярени, свирепи,
подивели за мъст…
Борът рухна в Балкана
и засипа го пръст.

Никой нищо не носи,
като идва в света -
нищо няма да вземе
за оттатък Яшар.

Но звънти в тишината,
в тази гробна тъга
под перото на Йовков
за Индже песента.


НАРИЧАНЕ

Морето само живите обича
Христо Фотев

Морето черните води съблича,

вечерни лодки тегнат без весла…
Човек човека никак не обича,
но иска всичко… Кървава луна
се плисва в заливите. Вили - самовили
затварят плахо морните очи…

Но аз будувам с древните закрилници,
дочувам гласовете на светци…

И страшно е, че в нощната поличба
пророчески, над бащини води
вървяха хора - роби-три синджира
и още много старци и жени…

Морето черните съдби нарича,

печални лодки плачат над смъртта…
Но зная - някой горе, че обича
България… че нейната тъга
е вплетена в тъгите ни. И всички
за името живеем, за честта…

Един народ и вяра още стигат
да имаме любов и свобода!


ЯСЕН МЕСЕЦ НАД РОПОТАМО

Мътна ври при залез реката Ропотамо,
спи в тръстики блатни бледната мъгла
и водица - Севда кръшна си снага
вие и омайва гиди лудо - младо.

Лотос ли си, Севдо, или бял трендафил,
над вълни - димящи, що роса преля?
Или си калугерка и до гроб сама
лъвска златна сянка в залива те пази?

Нестинарски залез жари Ропотамо,
със венчална риза тича от върха
Ясен Месец вречен - речен. Любовта
пее и погубва гиди лудо - младо.


ЖЕРТВИ - ЛОДКИ

Такава жена
може само да бъде открадната -
в нощ - безлунна снегът
през парцали шепти
и с душа на разбойник,
със страсти - подпалени
морски прилив брега
от любов разруши…

В ледно утро рибари,
от вълните ограбени,
жертви - лодки оплакват
и проклинат съдби,
а жената от снощи,
с вити вежди - гайтани,
над водите премина
и не вдигна очи…