БИЛКА ЗА ДЯКОНА

Илия Пехливанов

Февруари месец на 1868-та година. Белград. Участниците във Втората българска легия са хвърлени в тревога.

Разболе ся Левски - ще напише по-късно Христо Иванов Големия, когато стане време за спомени - и за малко щеши да умре, но сполучихми и чрез министера, чи го извадихми на особна къща и тамо го лечиха двама доктори, но неговата болест беши опасна, щото на сърцето; но заеха са двама доктори да го излечат като им са предложи, ако би искат да го уморят - и те с него ша последоват смъртта си; и зеха и го разпраха и сполучиха, та го оздравиха и си зеха заплатата напълно, но той лижа много…”

/Оригиналът на записките на Хр. Ив. Големия се съхранява в Българския исторически архив на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, фонд ІІ 1021. Те са публикувани от Виктория Тилева в „Известия…” на стр. 381., а също в самостоятелно издание на Издателството на Отечествения фронт през 1984 година./

Изтръпваме при мисълта, че Дяконът Левски е можел да прекрати без време земния си път - още преди да е изпълнил своята единствена мисия, за която е бил изпратен!

Всъщност младият карловец бил получил някакъв абцес или гнойник в стомаха, както предполага известният в миналото наш хирург и историк Парашкев Стоянов, родом от Ловеч. Виж статията на П. Г. Алтънков „За какво е опериран Васил Левски” в Годишник на Висшия медицински институт - Варна, том VІ, свитък първи, издаден през 1967 г., на стр. 67-70.

През 1883 г. е отпечатана книгата „Васил Левски /Дяконът/. „Чърти из живота му.” от Захари Стоянов, още преди да се появи на следната година първият том на неговите знаменити „Записки по българските въстания“.

В едно писмо до българския Тукидит от 24 април 1884 г. Христо Иванов Големия, най-довереният човек на комитетската тайна полиция, съобщава сведения, достатъчно съществени за бъдещето:

„Той беше все весел… И главното: пееше и то все юнашки песни! Той имаше добър глас преди 67 година, но после като са поболе в Белград в 68 година, та го разпраха, отслабна му гласа… Той влачи раната си 68-69-70-71-72 година я затвори. Сами си пъхаши фитилите, сами са мияши…”

Цели пет години - тъкмо по времето, когато гради тайна революционна организация - Апостолът на българската свобода носи незатворена рана на корема. И е бил все весел!

Големия пише тогава на Захари Стоянов: „За такива работи трябва да питаш най-първо мене - аз съм най-старият сред комитите.”

Той намира доста неточности и непълноти в писаното за Левски и Вътрешната организация. Бързал е наистина Летописецът по горещите следи на великото време и не е много-много издирял за подробностите. Ала така е и пропуснал доста важни неща.

Горните данни Христо Иванов е изписал надълго и ситно-ситно отстрани на писмото си като добавка, която е решил да съобщи като нещо най-съкровено.

Откри ги историчката Огняна Маждракова-Чавдарова при дългогодишните си проучвания на възрожденските ни борби.

А се появиха за пръв път през 1981 г. в страниците на документалния роман „Преображения Матееви” с факсимиле от горното писмо, редом с други скъпоценни сведения за човешкото у Дякона от Карлово.

В същото това писмо Големия добавя:

„Той си носеши един бурен в дисагите и като слези от коня ша го натопи - и водата за малко време са угорчева… И пиеши от нея…Същата вода съм пил и ази, додето стоях в Лович по въстанието. Тя е един вид солфато, дето растение расте в Българско. Знаях му и името на това растение, но сега го забравих. Ша питам в Лович, там го знаят и го берат…”

И тук претоварената памет на най-стария сред комитите е оставила работа за бъдещи изследвачи. Питахме двамата с Милко Кръстев десетина днешни билкари какъв ще да е бил този „бурен“, потърсихме мнението и на народния лекар Петър Димков при едно посещение при него, докато ни разказваше за богомилите-лечители. И дойдохме до заключението, че в случая става дума най-вероятно за т. нар. „хайдушко биле” или „ранилист” - една от ценните лековити треви по нашата земя, за щастие все още със значителни запаси.

За пълнота на разказа ни има значение и друга подробност относно споменатото растение, която издава Големия:

„Изнамерено от Отче Матея - той го даваше по народа вместо солфато…”

Ето едно безценно доказателство за съкровената близост на Преображенеца до Апостола! Изглежда това е една от главните причини за нея: най-изпитаният лечител сред комитетските хора по разпореждане на Организацията лично и непрестанно се грижи за здравето на нейния създател.

/Писмото на Христо Иванов Големия до Захари Стоянов се съхранява също в Българския исторически архив на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, фонд ІІ А арх. ед. 8692. Основната част от него е публикувана във в. „Балканско знаме” - Габрово, бр. 20 от 1973 г. и във в. „Антени”, бр. 8 от 15 февруари 1974 г., стр. 1-6./

Писано около Втори юни в 2011 година