КОГАТО СИ ОТИДА…

Ели Томинска

***
Когато си отида,
по лицето на моя двор
няма да светят глухарчета
и пеперудите ще забравят
пътя към него.
Усмивките на цветята
в моя двор ще угаснат
и сведените им главици
няма да ухаят.
Когато си отида,
синьото око на двора
ще заспи замъглено
и слънцето и небето
не ще оглеждат в него.
Когато си отида…
Рано е още да тръгвам.


***
Захвърлена като ненужна дреха
виси душата ми на стола.
Натрупала във себе си обиди
и знайни и незнайни грехове.
Прозорците й все така отворени стояха
за чужди болки, нови светове,
и често луташе се в тъмнината
и чупеше тя нежните криле.
Да я пречистя искам днес,
с най-грубия сапун да я изтържа
и сетне като бял чаршаф момински,
невинна, нова да я понеса.
Да можех само да я изпера….