ПРЕМИЕРА НА ГЕОРГИ ТОШЕВ ЗА ПРИНОСИТЕ НА НЕВЕНА КОКАНОВА В БЪЛГАРСКОТО КИНО И КУЛТУРА

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГА И ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ НА ЖУРНАЛИСТА

Градът под Сините скали стана част от националното турне на журналиста и писателя Георги Тошев в представяне на произведенията му, посветени на видната българска актриса Невена Коканова.

Той е автор на две книги за нея, като втората - „Години любов. Невена Коканова” и документалният филм „Пътуване”, бяха съпреживени от съгражданите ни в Камерната зала на Драматичен театър „Стефан Киров”.

Културното начинание бе организирано чрез активността и съпричастието на Регионална библиотека „Сава Доброплодни” (дир. д-р Росица Петрова-Василева), на ИК „Книгомания” и екипа на театралния институт в града (дир. Р. Костова.). Събитието е своеобразен поклон към непреходната диря, човешко обаяние и професионализъм на емблематичния за българското киноизкуство творец Невена Коканова, от чието рождение (12 .12. 2018 г.) се навършиха 80 години.

Авторът на книгите и филма за голямата българска актриса - Георги Тошев , благодари на организаторите и припомни мигове от всеотдайността на творческите институти в Сливен в откриване и подкрепа на талантите и на значими инициативи, като Летния театрален университет, условията за развитие на „младите” дарования, родили и наградата „Аскеер” за дебют на Радост Костова; отклика на библиотеката за включване в националното турне и др.

Той разкри в своето слово моментите от дългогодишния процес по проучване на документите; предоставения архив от дъщеря й Теодора Шарланджиева, както и спомените от личното си общуване и приятелството с Н. Коканова.

Както сподели журналистът пред изпълнилите Камерната зала на Драматичния театър духовни хора на Сливен, не хронологическият принцип в подредба на житейските събития е бил водещ в структурата на книгата му, колкото особеностите на възприятието и нейното отношения към хората, колегите, изкуството.

Действително, в книгата „Години любов” Г. Тошев е успял - чрез силата на „биографичното”- да сътвори вълнуваща „животопис” на един достоен път в битието и изкуството - еманация на необикновената личност на актрисата Коканова, достигнала висоти в творческо-професионалното си себеизразяване.

Нейната дъщеря Теодора е отворила личния си архив - за предоставяне на над 250 фотоси с лика на обичаната от поколения българи нейна майка, включени в изследването.

Известно е, че Георги Тошев начева творческото предизвикателство - да представи в книга необикновения път на актрисата още с първата си творба, посветена на нея, под заглавие „Невена Коканова. Коя съм?”(2009 г.). В „Години любов” властва изповедното начало, изразено чрез съкровеното й себеразкритие пред автора - своеобразен фундамент и обединителен център на един живот, преминал с /в обичта на близките и зрителите, отпращащ и към онасловяването на началното значимо творческо постижение в професионалния път на Н. Коканова: първата главна роля (на Ема, филм „Години за любов”).

Авторът Г. Тошев е открил „сърцевината” на творчество, подчинено и движено от любовта, избирайки сполучливото заглавие на второто произведение за нея.

Обикновено в съзнанието на зрителите името на Н. Коканова извиква силното въздействие от претворената с финес и дълбина „нейна” героиня Ирина (из романа “Тютюн” на Д. Димов, екранизиран от Н. Корабов.), както и този на Елисавета - в драматичната й любов с героя Иво Обренович, изиграна от Раде Маркович в лентата „Крадецът на праскови”(сценарий и режисура Въло Радев.).

Но силата на полифоничния й талант се изявява и в комедийното в киното (ролята в известното хумористично платно „Дами Канят”), в редица роли от репертоара на Сатиричния театър, както и в неподозирания кураж да се потопи в неизвестните и предизвикателни „води” на режисурата, за да довърши делото през 1981 г. на отишлия си от света Любомир Шарланджиев („Трите смъртни гряха”) или в задълбочените професионални въпроси към писателя Емилиян Станев в интервюто си с него - за прототипите на героите му и процеса на сътворяване на неговите исторически романи.

Цялостният текст на интервюто на Г. Тошев с Н. Коканова открехва съкровени пространства от израстването на човека (първото влюбване), възгледите на „твореца Коканова” за живота и изкуството, етапите в развитието й, даващи ценни сведения за нейното поведение в сюблимни моменти от кариерата й на актриса: дебютирането (през 1956 година в „Две победи”), вълнението от стъпването на сцена, съприкосновението с почитателите на театралното изкуство, решимостта да твори за родния зрител в своята страна и др.

Отрадно е било намерението на автора Г. Тошев да обособи в книгата раздел под наименование „Огледалата на Невена”, даващ възможност за споделяне на въздействието от рецепцията на необикновеното човешко и творческо излъчване на Н. Коканова; да покаже в книгата и своя документален филм многостранни ракурси от общуването с нея на различни хора: от семейното обкръжение, близки и съседи); от колеги-творци и приятели, като Григор Вачков, режисьора Въло Радев, оператора Тодор Стоянов и др; на общували и работили с нея професионалисти, споделили памет и оценка за таланта й…

Техните спомени утвърждават в съзнанието на зрителя неутешимата липса от отсъствието на добрия и надарен човек Н. Коканова, отишла си рано; от скромността и дълбочината на световъзприятието и личността й, без която в българското киноизкуство и театър зее незапълнима празнина…

За успешните творчески пориви в два жанра на Георги Тошев говори и присъстващата на премиерата зам. областен управител на област Сливен - г-жа Димитринка Петкова, която поздрави автора за културното начинание и гостуването.

Зрителите изгледаха с интерес съпровождащия представянето на книгата документален филм за актрисата Коканова, под заглавие „Пътуване”.

Те се развълнуваха от откъсите в изградената, предимно в черно-бяло и внушаваща усет за автентичност, своеобразна ретроспектива - низ от откъси из емблематични ленти, с които са израснали поколения българи с участие на Н. Коканова, като „Тютюн”(1961 г.), „”Крадецът на праскови”(1964 г.), „Отклонение” (1967 г.), “Момчето си отива” (1972 г.), „Най-добрият човек, когото познавам” (1973 г.) и др.

За да се уверят, че присъствието на родения и самороден талант в родния художествен живот не се е прекъсвало…

Иванка Денева