ТРЕВА СЛЕД ЛЕДА

Виолета Михова

ТРЕВА СЛЕД ЛЕДА

Последните следи
на зимата
говорят с твойто име.
В сподавения дъх
на утрото
замръзват плахите
предчувствия.
Самотната ти същност
затъгува
за топлата трева.
И тя - от раните
на ледени сълзи
ще те предпази.

——————————

ИЛЮЗИИТЕ НЕ УМИРАТ

Разхождаме ги под мъглата,
по синята трева на изгрева.
По залез ги привличаме
в забравени пространства
и ги задържаме като сияния.
С копринени листа завиваме
сребристо-звънки сънища.
Развързваме очите на безкрая,
с любов докосната от синьото,
препускаме срещу дъжда.
И шепнем с пламнали устни
на нощта:
- Илюзиите не умират…

——————————

ТРИСТИШИЯ

***
В студените очи
на нощна светкавица
два гълъба.

***
Изпий отблясъка
на крехката трева,
послушай птиците.

***
Дъждовете
разголват раменете
на смутения отлив.

***
В къдриците
на здрача - безкраен ромон
на дръзка трева.

***
Първият шепот
на тревата целува
спящия свят.

***
Ти ли извика
гласа ми по птиците.
Нима закъсня?

***
Разповивам
пелените на залеза
всеки ден.