ИСКРА ОТ ПЛАМЪК

Надя Неделина

ИСКРА ОТ ПЛАМЪК

През мене като през прозорец
минава мимолетният живот.
И странно е, че днес със вас говоря,
а утре ще расте над мен дърво.

И може би на него диви круши
ще зреят есен, златни ще блестят,
а аз отдолу може би ще слушам
щурчета в тишината как блестят.

Човеко непознат, не се смущавай,
когато преминаваш покрай мен,
поспри за миг до гроба ми забравен,
с усмивка отмини успокоен.

Че още си с повдигнати клепачи,
небето във очите ти сияй,
че още по земята топла крачиш,
че още е далече твоят край.

О, щастие да се родиш, но само
ако с любов си минал по света,
ако си бил една искра от пламък -
най-ярката искра - от любовта!


ЗАКЪСНЯЛА ПТИЦА

С душа неуморена от измами
копнея пак за срещи и раздели…
Неистово ме вика пак кръвта ми
през нощи черни и през нощи бели.

И тръгвам, и ръцете си протягам -
с горещи длани да докосна здрача,
от глухата си стая да избягам -
отново да се смея и заплача.

Не иска в самотата да изтлее
сърцето - за безумства зажадняло.
В кръвта ми птица закъсняла пее
и чудото очакват дух и тяло…