Интервю с доц. д-р Владимир Янев
по повод книгата му „Литературният Пловдив от ХІХ век до наши дни”

- Колко време отне писането на книгата?
- Първите ми проучвания по темата за литературата на Пловдив са от 1981 година, а по вече оформения замисъл съм работил плътно две години.
- Платиха ли хонорар?
- Да, изчислих, че откакто съм започнал проучванията до окончателния вариант се падат по около 40 лева на година.
- Значи не си доволен от издателство „Хермес”…
- Доволен е слабо казано – не съм срещал и едва ли ще срещна такова внимание към литературния ми труд.
- От Стойо Вартоломеев ли?
- Съгласието за издаването от собственика на престижното издателство е в основата на всичко и аз съм му изключително благодарен.
- С кого работехте?
- С удивителни специалисти: директорът Валентин Георгиев беше пряко ангажиран с всичко; рецензентът Иван Русков ми даде много ценни препоръки; редакторката Евдокия Емануилова положи голям труд; Костадин Чаушев свърши прекрасна работа като компютърен спец; същото мога да кажа за художника Георги Станков и отговорния редактор Ангелин Мичев, за коректорката Невена Здравкова.
- Владимир Балчев е предоставил ценни снимки.
- Адашът ми е удивителен човек и аз се гордея, че сме приятели.
- Благодарен си на много хора.
- Гордея се с тях, което съм фиксирал в предговора на книгата – няма никога да забравя помощта на колеги от университета и на писатели, които са с неоценим принос за общото ни дело.
- Какво е усещането да си до такива пловдивски енциклопедисти като Лука Касъров, Стефан Памуков, Георги Райчевски, Иван Куцаров, Юлия Николова?
- Малко срамничко е, но какво да се направи – покрай тях и аз „даламберясах”.
- Тоест?
- Д’Аламбер е един от великите френски енциклопедисти, а неологизмът е мой.
- Посвещението на книгата гласи: „На моя град, раждащ жаждата за памет; на Георги Райчевски – създател на „Пловдивска енциклопедия”: с вярата, че Словото е неунищожимо”.
- Вярвам в неунищожимостта на Словото, без стореното от Георги Райчевски нямаше да я има и моята книга, а Пловдив заслужава много повече от това, което съм направил и се старая да правя.
- Какво се стараеш да правиш?
- Да продължавам да чета по 200 страници и да пиша по 2 всеки божи ден.
- А хората ще четат ли тази твоя нова книга?
- Да, защото са хора от високо качество – пловдивчани.
- Ами студентите?
- Някои от някогашните – да; сегашните не четат.
- Колко автори са обект на внимание в книгата?
- Портретно са представени 257 творци; характеризирани накратко или споменати са още 905 имена на пловдивски, както и на още около 300 на извънпловдивски автори от Омир до Умберто Еко за калабалък.
- На задната корица са изведени кратки мнения на писатели и изследователи за книгата – кое от тях би цитирал?
- Всичките, плюс непоместените по технически причини пет (за което се извинявам на Евдокия Емануилова, Николай Заяков, Димитър Атанасов, Иван Русков, Тильо Тилев).
- И все пак?
- (Смее се) Все пак казах на Георги Райчевски, че се отричам от фразата му: «И всичко е направено въпреки късогледството на «културните» чиновници, лишени от усет и сърце за този безсмъртен град».
- Страх те е от чиновниците и началниците, че няма да ти присъдят наградата «Пловдив»?!
- Точно така - като се има предвид, че аз отдавна тайно, а от известно време и публично съм се отказал от участия във всякакви журита и награди, ако ще и Нобеловата да е.
- Защо?
- Защото литературата не е състезание с другите, а със себе си.
- Все пак не искаш ли да си първи?
- Искам първи да са трите «Л»: литературата, Лили (жена ми), Локо (Пловдив)!
- Както вървят работите, единствено възможно е първенството на Лили Янева.
- Тя е единствената – моето най-добро постижение с два допълнителни бонуса: дъщерите ни Моника и Стефка.
- И все пак на 6 септември тази година прие наградата на Литературна лига «Стига» в Първо частно поетично лозе, връчена ти от Брата Георги Янев.
- Безпринципно приех, но какво да се прави – получих грамота, с която бях обявен за «Класик № 1» и едни ботуши от Първата световна война, за да газя по-смело из българската литературна кал.
- Там за «Класик № 1» беше обявен и Христо Карастоянов, който получи френски ключ.
- При нас № 2 няма, но виждаш ли как вгорчават живота наградите – все ще наредят някой друг след теб и дори до теб, ако и това да е иначе нелишеният от известна дарба (може би?!) полукласик от Ямбол.
- Автор си на 21 книги в различни литературни жанрове, а тази е 22-та.
- Дано не заслужава две двойки, но и така да е – ще имам право на ликвидационна сесия.
- Да разбирам ли, че се надяваш на второ допълнено издание?
- Разбира се – аз живея, чета, пиша, както и умирам да препрочитам и да пренаписвам.
- С коя фраза от „Литературният Пловдив” би искал да завършим?
- Не да завършим, а да започнем: „Да живееш в Пловдив, значи да живееш с духовността на Пловдив, да я познаваш и умножаваш”.

Тильо Тилев – вестник „Пловдивски университет”