ОТВОРЕНО ПИСМО ДО РЕДАКЦИЯТА НА „Р. Л. Ф.” - СОФИЯ

Владимир Полянов

Много стана! Може би стотни път ме клеветите. Лекомислено, по хорски приказки, по лошо предразположение, но никога не и по проверени факти!

Бакалов ме направи водач на фашистката литература, Исаев - главорез, не знам кой си предъвква за шпицкомандите, а някои се питали как изобщо Вл. Полянов върви спокойно, без пазачи по улиците.

При такова обкичване на личността, в книгите ми много лесно се намираха неща, които се изопачаваха, за да ме покажете последователен.

Прекрасния образ, в който ме представяте като личност и автор, до скоро ме забавляваше. После аз си казах: може би това им е потребно, за да си вършат работата.

Накрая цялата тази комедия, това непрекъснато лъжене на наивните читатели, тази ваша слепота, или зложелателство ми опротивя. С все още залегналата у мене вяра, че в основата на всичко се крие една заблуда по факти от моя живот, заявявам:

1. От края на 1919 год. до март 1924 г. аз не съм бил в България.
2. Както през това време, така и след него до днес аз не съм участвал в никакви шпицкоманди.
3. Никога не съм принадлежал, нито идейно доброжелателствал на групи, партии и пр., които издигат фронтове и създават команди.
4. С нито една постъпка в моя живот не съм се проявил като враг на работничеството и бедния народ, а тъкмо обратното.

Това писмо е изпратено още преди 20 дни, обаче редакцията на „Р. Л. Ф.” не пожела да се самоизобличи или намери, че е по-добре, ако остави своите читатели в заблуда и не отговори нищо.

Владимир Полянов

——-

* По повод някои писания на „Р. Л. Ф”, с които се обвинява Вл. Полянов като активен участник в шпицкоманди и пр. последният е изпратил това писмо до редакцията на тоя вестник. Бележка на „Литературен глас”.

———————————–

в. „Литературен глас”, г. 6, бр. 219, 28.01.1934 г.