Иван Ненов

СЛЕД БУРЯТА

Кому се разсърди ти, Планина,
та повика свирепия вятър!
На дърветата стари изпокъса той
всички листа,
а фиданките млади - надалеч ги размята.

Ти пък, Ветре, дошъл от чужбина,
не мисли, че сме без корени тук…
Рано ли, късно ли - ще си заминеш,
планината ни бащина ще те изпрати
със скален юмрук.

ТОСТ

Продадоха те, бащина земя,
закупиха те феодали нови.
Тревицата по тебе залиня,
а корените - стегнати в окови.

По тебе мъката пълзи, пълзи,
че вместо плодове - растят апаши.
И в твоя чест - с народните сълзи
богатите издитат пълни чаши.

ПО ПЪТЯ

Най-внезапно по пътя, пред мен - пешеходеца,
се яви европеец с палката „стоп”.
Аз изпаднах за кратко в една безизходица
и до болка се сбръчваше моя български лоб.

Ту наляво ме пращаше, ту надясно обръщаше,
а аз исках да движа само напред.
Но така е по пътя - щом вървиш - няма връщане,
нито в крачките сбъркани има някакъв ред.

А вървях си по пътя в земята ми бащина.
Затова и от нищо не беше ме страх…
Оня с палката лъскава, демонстриращ юнащина
все на нещо ме учеше; обвиняваше в грях…

Все ми сочи посоката на мен - пешеходеца…
Шепне палката: ти си малък и слаб…
Без да знае негодникът, че съм аз от народеца,
дето с мъка си вади парченцето хляб.

ПРИБИРАНЕ У ДОМА

Денят си ляга. Можеш още
да скиташ с тихия ветрец…
Ала не знаеш дали нощем
не ще те доближи крадец!

Да разговаряш със звездите,
там, дето никой не е бил!
Но пък ще мине похитител
със бесния автомобил.

И в сянката на тротоара
е скрита злоба или страх.
Загубил си във всичко вяра,
без да си сторил даже грях.

Изкачваш крайните етажи
безсилен, мрачен, разпилян…
Там всичко пак ще се покаже,
събрано в синия екран.

ПРАЗНИК В КРАЯ НА 21-ВИ ВЕК

Роботите празнуваха. Банкет.
До цент си бяха всичко изчислили…
Прегърнал всеки някакъв таблет
и в него електронен поглед впил е.

А преброени капки алкохол
потрепваха във чашите сърдити.
(Роботите не знаят произвол,
един на друг любуват се прикрито.)

Празнуваха роботите. Банкет.
И чалгата разпъваше стените…
Във ъгъла - забравен стар портрет
мълчеше със усмивката си скрита.

Щастлив единствен беше само той,
но тръпнеше от някаква боязън…

Роботите си тръгнаха под строй.
Портретът никой не го забеляза.

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Иван Вазов

Ще те спасим, език, ще те спасим
от змийската любов на чуждите езици.
Ти няма да изчезнеш яко дим
както умът на родни политици.

Ще те спасим, език на нашите деди,
и ще те има утре за децата;
ще бъдеш пак, какъвто ти си бил
и ще живееш вечно във сърцата ни.

Ще те спасим, език, опръскан с кал
от тези, що продадоха родината…
Към тях не ще остане капка жал,
а ти си пълен с думи за проклинане…

Ще те спасим, език Паисиев и Ботев,
ще те спасим със книгите на Вазов…
От Вола глас ще екне: „вий сте идиоти…”
И хулниците твои ще накажем!