Ясен Устренски

***
Едно топло огнище ми трябва
за измръзналите ми ръце.
Един гвоздей,
та като овчаря
връхната си дреха да закача.
И един дом
без ключове.
И капка любов -
за да се напия.

ЛЮБОВ

Едно чувство ограбено.
И един далечен глас -
гост нечакан.
Ръце преплетени.
И кош думи неизречени.

***
Когато свърши нощта,
остават трайните неща:
Любов и песен на щурец,
сън недовършен и пътека лунна…

И до болка оголени въпроси.

***
За да запазя твоята усмивка,
като крадец нощта дочаках
и подарих ти свежа роза -
последната от моята градина.
„Щастлива съм” -
ми каза ти
и към връх поехме.

А всъщност тръгнахме назад,
към спомена.

***
Не изчезвай от пътя ми,
моя звезда!
Бъди близо до мен,
дори когато от теб съм далеч.
И в нощта,
когато се върна,
ти не казвай, че съм
закъснял.
Завесите дълги пусни,
не повтаряй познатите думи,
а само
моя сън прегърни.

***
Реката търси своето начало.
Въпросът - отговор.
Сълзата търси смях,
в вълнението - бряг.
И аз пристигам отдалече
със утрото ти да се слея.

***
Заявки за любовта не се печатат,
но за очите без грим
и плитката до коляно,
за гердана златист
и устните солени,
и за още, още нещо…
за дуел днеска съм готов.

Медът в чинията се лее,
разчупвам хляба за двама
и в чашите любов наливам.
Но къде си ти, къде?

ИЗМИСЛЕНА ЛЮБОВ

Видях те -
преди да те познавам още.
Измислих те -
преди да те открия в оня злак.
Открих те -
преди да те превзема с нежност.
Но ето,
трябва с болка днес да те забравя,
моя недокосната, измислена любов.