ЮНАК

Васил Ив. Стоянов

ЮНАК

Тази шапка
е съдрана,
юнак с нея
ще да стана;

та ще гледам
баба наша
аз да мога
да уплаша.

Да уплаша
и разсмея,
че да взема
дар от нея: -

сухи дренки
или сливи,
я пък круши
миризливи.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 2, 1905 г.


ЗАЙЧЕ

Сиво зайченце побегна
в храсталака,
в китна трънка то си легна
и заплака:

„Аз съм малко, срамежливо,
ох, горкана…
Накъде таквоз страхливо
да се дяна?…

Щом тревица да пошавне,
аз се спирам,
а пък куче ако лавне,
ох… примирам!

Щом нагоре бягам, бързо,
лесно бягам.
Но надолу като топка
се търкалям…”

——————————

сп. „Светулка”, кн. 3, 1905 г.


АГНЕ

Аз си имам агне черно,
весело, игриво,
то ми е другарче верно,
нека ми е живо.

Всяка вечер аз го галя,
давам му тревица,
и ще стане - не го хваля -
хубава овчица.


сп. „Светулка”, кн. 6, 1905 г.

——————————

СВИРАЧИ

Я, свирачи
засвирете,
но играчи
намерете.

Ако няма,
не мислете,
скръб голяма
не берете.

Аз полечка
все ще зная
колко мечка
да играя.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 2, 1906 г.


ЯБЪЛКА

Ябълката се окичи
с младички листенца,
а след туй пък се окичи
с дъхави цветенца.

Цветенцата й обичам,
розовички, бели,
но от тях пък по обичам
ябълки узрели.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 5, 1906 г.


ПОТОК

Буйно шава
лих поток
низ дъбрава
в дол дълбок.

Като бесен
той лети,
буйна песен
му ехти.

Па в ливади
потече,
край грамади
се влече.

Той се пени,
ромоли,
по поляни
криволи.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 8, 1906 г.


ЗЕМЛЕДЕЛЧЕСКА ПЕСЕН

Дъжд земята
напоява,
злак в нивята
се изправя.

Ясно слънце
силно грее,
златно зрънце
бързо зрее.

Вятър лъхне
китна нива,
стъбло съхне,
клас превива.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 5, 1908 г.


ОХЛЮВЧЕ

Охлювченце,
я излез,
топло слънце
грее днес.

И вирни си
ти рогца,
похапни си
листица.

Охлювченце,
ти паси,
къщичката си
носи.

Щом се мръкне,
ще се свреш
и нощта там
ще минеш.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 5, 1908 г.


ПОТОЧЕ

Мъничко поточе,
леко и бъбриво,
низ гора клокочи
шумно и пенливо.

Тук се спусне живо
от скалите стръмни,
там се скрий игриво
в долищата тъмни.

Низ поляни, долини,
лудо отминава,
дето то помине
всичко освежава.

А ветрецът пресен
тихо му приглася,
буйната му песен
надалеч разнася.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 6, 1908 г.


ФОТОГРАФ

Аз съм малък,
весел, здрав
и съм майстор
фотограф.

Да направя
аз портрет -
ще се чуди
целий свет.

Но не става
той сега:
аз го правя
на снега.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 9, 1919 г.


ПЕТЛЬО

Аз съм петльо -
ваш познат,
горд, безстрашен,
опашат.

Храбро пазя
моя двор
покрай целия
стобор.

На боклука
се кача,
пилци в двора
посгълча.

Слънчо заран
будя аз
с моя ясен
хубав глас.

Кукуригу!

——————————

сп. „Светулка”, кн. 3, 1921 г.


ПЕПЕРУДКА

Кацна пеперудка пъстра
на зеленичко листце.
Аз посегнах и с два пръста
я улових за крилце.

Тя в ръцете ми трепере,
шава дълги пипалца…
О, хвръкни си, пеперудке,
с твойта шарени крилца!

——————————

сп. „Светулка”, кн. 4, 1921 г.


ХВЪРЧИЛО

Аз хвърчило си направих,
на другари се похвалих:

„Ще се дигне
от земята
и ще стигне
небесата.”

Аз се хваля,
то се мята
и се валя
по земята.

А другари се събраха
и на мене се присмяха…

——————————

сп. „Светулка”, кн. 8, 1923 г.


КЪЛВАЧ

Чук, чук!
Имам дреха с чуден блясък,
вред се носи моят крясък,
чук, чук!

Кой друг
по езика ми прилича,
прав по дървесата тича,
кой друг?

Тук, там,
целий ден не зная мира,
че храната си аз диря
тук, там.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 6, 1927-1928 г.


ПАЗЯ СЕ

Ах, калта аз мразя
и да се не хваля -
дрехата си пазя
да се не окаля.

Но защо на всички
чисти са краката,
а на мен - горкички -
кал и на яката?

——————————

сп. „Светулка”, кн. 6, 1930-1932 г.


ПРОЛЕТ ИДЕ

Лъхна топлият долняк
и погали,
не пожали,
но стопи последний сняг.

Всичко пак се съживи:
и полята,
и гората,
и цветенца, и треви.

Дойде време за игри:
всякой пее
и лудее,
докато се умори.

Пак дружина ще сберем,
но плачливци
и страхливци
и сърдитковци не щем.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 6, 1932-1933 г.