МИГЪТ НА ПРИБЛИЖАВАНЕТО…

Иван Николов

***
Мигът на приближаването…
С тръпна,
опряна върху устните ми длан!

Все още иронично-недостъпна,
но вече съучастие и свян.

Сега отблизо:
бенката кафява,
луничките, размазания грим…
И кърпичката, пъхната в ръкава,
докато нерешително мълчим!

Съвсем отблизо:
бръчиците ситни -
забравено ветрилце от лъчи…
И тези удивено-беззащитни,
възторжено-уплашени очи!

Тук слабостта е повече победа
и ти я благославяй дваж и триж…

Но все едно:
на онзи, който гледа,
не можеш с думи да го обясниш!

1987