Петър Тоцев

Градското управление било за кратко поето повече от учителите, но преминало в ръцете на едни от най-състоятелните търговци, което положение се запазва през годините.

Първият избран кмет Димитър Мичковец, по време на руската окупация бил в Цариград, където убедил майстор от гръцка кожарска фабрика да започнат в Габрово апретиране на лицеви кожи. Той бил кожар по занаятие, а управлението си разделил с едни от най-големите търговци и занаятчии в градчето.

Председател на градския съвет е Иван Златин от търговско потекло.

Членовете на окръжният и градски съвети трябвало да носят сюртюк от местен шаяк, шпага, шапка с кокарда и герб, а на гърдите си служебен знак на длъжността си, но продължили да се обличат в европейско облекло.

Бюджетът на общината бил във франкове, а в паричното обръщение имало рубли, франкове, лири и стари пари, оценявани по стойността на благородните метали в тях.

По улиците имало много сарафи, които обменяли стари турски пари за руски рубли, френски франкове и всякаква европейска валута.

Габровци се разделялили на две партии - консерватори и либерали, при което последните били мнозинство. Стигнало се дотам, че изпратили протест до Княза, срещу българското правителство, въпреки че начело стоял габровеца Тодор Бурмов.

Опитите на някои от консерваторите да им се опростят данъците, били подложени на унищожителна критика от либералите.

Много от тях напуснали градчето и участвали в създаването на българската държавна администрация и войска.

Такива били Лазар Колчев Пецев - допринесъл за развитие на данъчната система, Григор Нанчов - околийски началник в няколко града, генерал Никола Н. Рязков - създател на артилерията…

Габровските чорбаджии постепенно загубили позициите си на местни властници, защото техните недвижими имоти се обезценили след бягството на турците от плодородните земи, лихварството им изгубило след руската „инжекция” от златни и сребърни рубли по време на военните действия, пък и етикетът, че са представители на старата власт съвсем ги изолирало.

Големите търговци-занаятчии натрупали състояние от продажба на хранителни стоки за руските войски, отбраняващи Шипка, се превърнали в организатори на големи печалби от местен мащаб.

Те разполагали и с материали от изоставеното турско и руско въоръжение и снаряжение. Освен това били облагодетелствувани от липсата на конкуренция от пострадалите във войната занаятчийски центрове на юг от Балкана.

Габровските опълченци, освободени от военна служба с почести и за награда имали възможност да получат част от изоставените от турците земи в цялата страна, както и да заемат постове в местната власт.

Руският комендант Шахин и неговата млада съпруга се настанили в единствената по-европейска къща на Христо Р. Бобчев, построена по модел на хан „Габровени” в Букурещ.

В същото време общия вид на селището напомнял на сбутан ориенталски градец. Градчето постепено напускали бежанците, турските военопленници и руските медици, като по местата на големите битки били поставени първите паметници на загиналите във войната. Животът на общността се нормализирал и преминавал в ръцете на занаятчийските задруги.

Няколкото появили се габровки „компаньонки” били принудени да избягат в Севлиево след отричането от тях и на собствените им семейства. Кражбите и убийствата почти изчезнали, но личната хигиена останала свързана с очакване на топлото време.

Училищата, които били превърнати в болници въстановили своята дейност с новите си учители и променени програми. Занаятчийските работилници се върнали към нормалното си предназначение, намалели дюкяните за продажба на хранителни стоки и кръчмите.

Манифактурите за гайтан и шаяк отново свързали околните колиби в производството, като раздавали дървени станове и вълна за предене и тъкане срещу надница, като основната производителка тук била селската жена и мома.

Част от мъжете стегнали колите, за да разнасят стока към Търново оттам към Свищов, а други нарамили дюлгерските инструменти и се насочили към възстановяващите се села и градове.

Единственият техник в града бил Василий Христов, който научил занаята в тулските военни заводи.

Габровски търговци, като Дечо Хр. Божаков запазили търговските си кантори в Одеса, Новоросийск, Кавказ, Рим, Милано и Трапезун. В Габрово известни търговци били Петър Саков, Цанко Добрев, Иван Контохов.

Около църквата „Света Богородица” вече били поставени паметниците на загиналите руски войни на Шипка, донесени от Русия.

Участието на учителите в народното събрание довело до известно напрежение в работата на Априловска гимназия, защото те се завръщали след сесиите и се стремили да наваксат с пропуснатия материал. Такива са били Райчо Каролев, Сава Сирманов и Васил Златев.

В малките населени места изборите се извършвали от чиновниците в местната администрация, които с питане определяли, кой за кого гласува. Всъщност избирателен закон нямало.

Временният началник на Габровски окръг определил униформата на членовете на Градския съвет, жандармите, стражарите, учителите и служителите.

Военните носели мундир, учители, съдебни заседатели, постоянните членове на съвета и кмета - сюртуци, а на верижка на шията имало метална табела с длъжноста.

Един от тях бил Райчо Каролев. Околийският началник Христо Конкилев се отличавал с военния си черен калпак с червено дъно и лъскава кокарда с лъвче на нея.

Военното присъствие било от квартируващата 18 военна дружина в бившата турска казарма. Начело стоял един стар руски офицер и Стефан Тошев, син на Анастасия Тошева, директорка на девическото училище в града.

Габрово бил граничен град между Княжество България и Източна Румелия. Понякога за граничен документ, вместо паспорт служело и свидетелството на учениците от Априловската гимназия.

В първите си заседания градският съвет решавал въпросите за оценката на недвижимото имущество (за определяне на местните данъци), данъците на питейните заведения и нароилите се сарафи, определяне на наемател за градското осветление, за поправка на калдъръма по главната улица, прибиране на даренията на габровци от румънските земи.

Наказани били нарушения за караница между Станчо Колев и руски офицер, намаление грамажа на хляба, незаконно строителство в Падало. Приело разпоредба за спиране износа на храна за Тракия. Членовете на съветът изпратили до княза прокламация срещу правителството, въпреки че начело стоял един габровец - Тодор Бурмов.

Една от най-представителните къщи била тази на Димитър Стефанов Йонков, която имала балкон, използвана за квартира на княз Александър в по-късното му посещение, след като присъствал на погребението на руския император Александър II през 1881 г. (По Димитър Уста Генчов).