МАЙКЪЛ МУР “ГЛУПАВИ БЕЛИ ХОРА”

Сергей Павлухин

превод: Георги Ангелов

Съществуването на човек като Майкъл Мур в съвременните САЩ може да даде надежда на мнозина, че още не всичко е загубено и светът все още може да се върне в разумния си път на развитие. За първи път името на Мур стана популярно, когато му бе връчен «Оскар» за документалния филм «Фаренхайт 9/11». Но преди всичко той е ПИСАТЕЛ-ПУБЛИЦИСТ, чиито книги предизвикват в родината му яростни спорове и неизменно се издават в огромни тиражи!
Доколкото си спомням, именно Тома Аквински някога беше възкликнал: «Само собственото л…. ще ви накара да разберете колко силно воните».
Скандалната информация за връзките на семейство Буш с нацистка Германия, машинациите с избирателните бюлетини във Флорида, тъмните сделки на Ръмсфелд и много друго може да се намери на страниците на тази книга. Мур язвително подхвърля, че Джордж Буш нарича своя любима книга «Много гладна гъсеница» на Ерик Карлс. Само че тази детска книжка е била публикувана през 1969 г., а Джордж Буш завършил Йелския университет през 1968 г. Странен избор за випускник на престижно учебно заведение…
Размислите на Мур за расовата сегрегация са приложими към всички междунационални конфликти. Той си позволява да нарече американците нация от идиоти и се аргументира. Въз основа на статистическите данни Мур твърди, че 44 милиона американци, завършвайки 4 клас и по-нагоре, не умеят да четат и пишат. Той нарича Джордж Буш тъп лидер на тъп народ.
Едновременно с това Мур остава патриот на страната си в най-високото значение на тази дума. Горчивите му думи за родната страна са предизвикани, преди всичко, от желанието да я подобри. Неговите разсъждения за екологията и генетично модифицираните продукти са толкова любопитни, че не съм изненадан, че книгата му се е разпродала в САЩ в тираж четири милиона екземпляра. Той говори за края на ерата на мъжете и глобалното затопляне. Той дава напълно разумни рецепти за разрешаването на конфликтите в Израел и Палестина, прекратяването на сблъсъците между народите на територията на бивша Югославия, дава рецепта за обезвреждането на ИРА и смекчаването на властта на Ким Чен Ир в Северна Корея.
Майкъл Мур не е загубил чувството си за хумор и все още е способен да се изненадва, когато механикът след огледа на почти новия му автомобил заявява: «Да, новите малки модели спират да се движат, ако не се карат ежедневно. Те са управлявани от компютър и ако той не регистрира никаква активност – т.е. вие го изключвате, ако не карате всеки ден – компютърът стига до извод, че се е повредила батерията и блокира колата». С други думи – ако не се движи всеки ден колата, тя се чупи.
Именно хора като Майкъл Мур остават шанса на човечеството, че все още може да се преодолее агресивното желание към разбогатяване заради самото него.

2008


Майкъл Мур. “Глупави бели мъже… И други жалки оправдания за състоянието на Америка”, Сиела, 2003