ОБРЪЩАНЕ НА ВРЕМЕТО

Илия Пехливанов

Отец Матей и Дякона Левски вграждат древни ценности в революционното преображение на народа ни

Раздяченият български дякон, приел името Левски, гради своята действена философия върху онаследена от древността максима. И обикаля денонощно градове и села в търсене на помощници за обръщане на времето - както то хората обръща.

Защо тъкмо Отец Матей той допуща толкова близо до себе си, като го прави един от първите си довереници?

Бунтовният монах от Първата българска легия в Белград има при срещата на двамата завидна за своите 34 години животопис. Дишал е въздуха на Евтимиевия манастир „Св. Троица” високо в скалите над Янтра край старата столица.

Приема монашески обет в Иван-Александровия Преображенски манастир, както и творческото си прозвище оттам.

Слугува известно време в Дряновския манастир, който след години съдбата преръща в жертвено средище на единствена по рода си битка през бунтовната пролет на 1876-а. Бил е и в Рилската света обител. Учителствал е в търновското село Ветренци.

Ходил е и до Божи гроб, ала нито веднъж не се нарича хаджия; по-често изявява открита неприязън спрямо онези свои сънародници, които всекидневно прехвърлят ерусалимска броеница и се бавят да отделят от жълтиците си за народното дело.

Най-важното: получава сериозно за времето си образование в манастирските библиотеки на Света гора, където престоява с прекъсвания десетина години.

Зад гърба му е неуспешният опит да построи „морска мелница” на Бяло море, бденията му над съчиненията на Диоскурит с наследени от древноегипетската медицина рецепти.

Тревожат го недовършени спорове с наши възрожденски дейци в Цариград относно българските работи. По дрехите му личи масло от машинариите на пампора, с който преплава Черно море на път за Одеса. В ушите му звучат тъжни български песни от Бесарабско.

Карловецът Васил Иванов е с девет години по-млад от Матея, но и той вече е бил усетил манастира тесен за душата си. Произволно ли е да допуснем, че в някоя от вечерите преди щурма на Белградската крепост легистите са били запознати донякъде по атонски източници с идеята за вечен двигател, наричан побългарено „перипетомобил”?

Сигурно на мнозина това е изглеждало чудновото и смешно, но не на всички. Може би синеокият карловец най-ясно е усетил в светкащите очи на Преображенеца извечния порив да се обръща времето.

И когато Левски отива за пръв път в старата столица Търново, първата му работа е да издири Матея. По време на неколкодневното им общуване в пещерата над Преображенския манастир духовното им единение става напълно естествено.

„Перипетомобилът” на Отче Матея придобива невидими очертания. Той се оказва най-близко до гениалното прозрение на Дякона за изграждане на тайна комитетска мрежа.

След повторната си среща с Левски Отец Матей не се връща повече към строежа на модели за „вечен двигател”, вдава се докрай и неотстъпно в изграждането на съзаклятието от комитети в градове и села.

Наред с „Горски пътник” на Раковски и „Сънищата на Света Богордица” в кожените си дисаги - една пътуваща книжарница той носи тайно под расото си не един, ами по няколко пищова. /Наричали са ги свойски с имената на светии дори/.

Всъщност Левски и Отец Матей вграждат духовни ценности от първите столетия на българската държава във възрожденското битие на народа ни. Само по такъв начин са можели те да го изведат от „гроба на преминалото”. И само така са можели да набележат вярно пътя за бъдното му израстване.

Обръщането на времето придобива смисъл на ускорение, на преодоляване на една вековна изостаналост поради превратностите на историческата ни съдба, на съкращаване на цели столетия.

Изглежда ни странно например позоваването на чушките „матейки”, които се връщат сега към нов живот от покълнали семена в най-съкровени запаси на търновски градинари.

Но от житието на светителя Климент знаем, че той обучава млади и стари да присаждат дръвчета, като и днес в околностите на Охрид могат да се опитат плодове от сорт череши, наричани „климентовки”.

Там има също круши „наумовки” - по името на Седмочисленика Св. Наум. Отец Матей, оказва се, извежда до върха на Възраждането ни традицията на първите Кирило-Методиеви ученици да съчетават проповедите в черква с всекидневна практическа човеколюбива работа.

Да добавяме ли, че средновековните книжовници са били по призвание и по дълг прочути лечители. Матей - също…

Не чисто по конспиративни подбуди Преображенеца обитава пещери в околностите на Търново и не само поради неразбирателство с манастирската управа.

Той всъщност следва традицията на исихазма - философската сърцевина на Търновската книжовна школа, който според най-нови схващания далеч не е примирение и бездействие пред световното зло.

Във времена на скорозрейни приспособявания към европейските книжовни новости Отец Матей неистово държи на Евтимиевото наследство - това личи в ръкописния му сборник от 1855 година /от преписите в него, и от отпечатаните му съчинения/.

Неговият консерватизъм е ПРОГРЕСИВЕН - това противоречиво на пръв поглед определение утвърдиха в наши дни водещи учени слависти и българисти.

Колко века - да си дадем сметка - съкращава с това усилие за възраждането на народа си Отец Матей? А сме склонни да го укоряваме в изостаналост…

Нека отдадем прочее дължимото внимание към действената по български философия на вездесъщия Отец Матей с удивлението, че с годините той ни става все по-нужен. Поне дотогава, докогато ще ни бъде нужен и Апостола Левски!

Най-голямото покушение над Апостола е да го отделяме от неговите верни сподвижници в изграждането на Вътрешната революционна организация, като по такъв начин го превръщаме в икона, а не в пример за следване.

——————————

в. „Поглед”, бр. 48/28 ноември 1988 г., допълнено и редактирано през март 2011 г.