ХЛЯБ

Павлина Гатева

Корава съм
като изсъхнал хляб,
оставен слънцето да го препича.

Изгубила съм
своя аромат
и кучетата сити не привличам.

Напукана съм,
като старостта,
от бръчките която ми прозира;

да ме удариш
леко със ръка -
в трохи ще се посипя да събираш

последния ми смисъл -
мъдростта.
Със него ще нахраня някой гълъб

да има сили,
литнал към стреха,
в гнездото свойта челяд да измъти.