ЗАДУШНИЦА
ЗАДУШНИЦА
Поожаднелите цветя
бленуват влага.
Аз им нося.
Под тях е мама.
Знам, че тя
ме чака, за да ме докосне.
И да ме види - във мига,
когато в бледата свещица
припламнат с обич над пръстта
невидимите й зеници.
Застивам.
Цялата ми кръв
във двоен кръговрат забързва,
защото сякаш пъпна връв
отново с мама тук ме свързва.
Пред нейния подземен дом,
клепачи за света притворил,
объркан, тъпча мълчешком,
а мама тихо ми говори.
Гласът й гали, не кори,
но в мен гризе една пропита
вина,
че в общите ни дни,
не помня аз дали съм я питал
какво в душата й боли,
или какво би пожелала
за себе си…
Не знам дори
дали надежда съм й давал.
С какви ли мисли осенен
“Здравей!” съм казвал мимоходом,
без мисълта, че някой ден
стъписан ще й кажа: “Сбогом!”.
Поливам жадните цветя
и в багрите им коленича.
Прощавай, мамо!
Закъснях
да кажа: „Много те обичам…”
СТАРИ КЪЩИ
Плесен вити калдъръми
е покрила, а над тях
литва песен, губи сила,
пръхва сред момински смях.
Тежки порти кой отвори?
Влез! В забравения свят
хладните чемширни двори
друг даряват аромат.
От високите чардаци
гледай, гледай във захлас -
жар, душа, сърце, мераци
кой е завещал за нас?
Спри в нагиздената стая,
виж таванската резба -
кой тук приказки е ваял
с мисъл сякаш, не с длета?
Даже в глинените грънци,
шарени с оловна глеч
блесва уловено слънце.
Или вкаменен копнеж?
Стари къщи, родни къщи,
свидни бащини стрехи
като хляба сте могъщи -
себе си чрез вас открих.
МИДЕНА ЧЕРУПКА
Тъй и тъй ще ми търсиш подарък,
(по традиция - нали съм именник!),
не прибързвай, не се престаравай -
подари ми черупчица мидена.
Проста, скромничка…
Скрий я във шепата,
но преди да ми връчиш седефа й,
влей й само вълничка от трепета,
който скрито бушува в сърцето ти.
Дай й миг да попие акордите,
невъзможни за обуздаване,
за да бликне онази мелодия,
композирана само за двама ни
от прохладния бриз, от прибоите,
от пенливото морско шушукане,
от кристалните дневни подводия
и среднощното звездно блещукане.
Дай й пулс, влей й нотка хармония,
вдъхновена от летни видения,
и в дланта ти ще гръмне симфония,
непосилна за никакви гении…
Тази музика - ехо от лятото,
нея искам от теб като именник.
Отключи я сега, изненадата
нека бъде в черупчица мидена.
