Младен Исаев

Горе, дето зеленеят
днес планински лесове,
светлопенест ручей вее
пресен лъх от снегове.

Бърза ручеят да слезе
в цъфналата равнина;
но отгде ли тук излезе
бързоногата сърна,

нежната си шия сведе,
пи от литналия сняг
и с очи, априлски ведри,
хукна през гората пак…

Бърза ручеят да слезе
в цъфналата равнина,
да разкаже колко нежна
е планинската сърна…

——————————

сп. „Венец”, кн. 7, 1939 г.