Димитър Хаджитодоров

Татко закупи романа „Война и мир” от книжарницата, притисната между бакалията и плод - зеленчука. Продавачката го посрещна на улицата, за да му съобщи за изданието.

В полутъмното магазинче той получи четири червени тома. На корицата бе изобразен черно - бял портрет на Лев Толстой, възрастен мъж с рошава брада, съсредоточен в изписаните страници на бюрото си. По-късно научих, че облика на писателя е дело на руския художник Николай Ге.

Няколко дни у дома се говореше за новата придобивка. Тя бе показвана на приятели и съседи и се правеха различни коментари. Татко се зае да я чете веднага, но не довърши първия том, защото се прибираше уморен и заспиваше с книгата в ръка. Гледката бе забавна и аз се провиквах високо: „Гледай го, спи и чете!”, но мама не одобряваше моето поведение.

Две-три седмици по-късно „Война и мир” зае мястото си в шкафа и бе забравена за дълго.

Спомнихме си за творбата, когато в киносалоните се появи филм със същото заглавие. Събитието впечатляваше обществото и билетите се изкупуваха бързо.

Родителите ми бяха възхитени от първата серия. Татко разсъждаваше върху сцените, представящи дворянския живот. Мама бе учудена, че възпроизвеждаха богата църковна служба в дома на умиращия граф Безухов. Тя не допускаше, че в днешно време ще покажат литургия пред милиони зрители. Аз се интересувах главно от баталните сцени.

Следващите дни, както някога, обсъждахме продукцията. Аз удивих внезапно татко с въпроса дали героите на романа са дочакали революцията през седемнадесета година, след като събитията, описвани в нея са станали в дванадесета година. Той мълча миг - два, преди да се усмихне и да обясни, че епохите са съвсем различни, разделени почти цял век една от друга.

- Не задавай такива въпроси пред нашите познати! - напътстваше ме мама, докато аз слушах засрамен.

- Дали пък някой ще разбере за какво става дума? - поклати глава татко.

Втората серия бе копирана върху некачествена лента, цветовете бледнееха, и това не се харесваше на зрителите. Леля Георгиева бе особено саркастична в коментарите си. За мен тази част бе скучна, но битката при Бородино, представена по-нататък, компенсира всичко като върховно зрелище.

Най-интересното изказване направи приятелка на мама, бивша спортистка. Тя заяви колко й харесала Наташа Ростова, която, бременна, очаквала завръщането на княз Андрей от фронта.

Родителите ми изслушаха сдържано репликата, но отбелязаха по-късно, че нашата позната смесва главната героиня със съпругата на княз Болконски. Баща ми и майка ми нарекоха тази жена Наташа Ростова и преди някое нейно посещение те се предупреждаваха взаимно да не объркат името й по невнимание…

Ние зачетохме обемистото произведение още докато гледахме филма. Аз го погълнах за две седмици, като предпочитах военните описания.

Размишленията за това какво движи народите ми бяха непонятни. В третия том попаднах на досадно откритие - липсваше първата кола - и трябваше да издирвам в библиотека недостигащите страници.

Не съм сигурен, дали татко дочете романа, но мама която рядко намираше свободно време за книги, така се увлече от „Война и мир”, че за първи път вечер, докато чакаше баща ми, вместо да разтребва, тя поглъщаше страница след страница.

Една сутрин, спомнила си нещо, тя взе един от томовете, седна върху незастланата спалня и така се унесе, че не разбра как измина повече от час.

Събитието бе забележително и стана част от семейните ни предания. И макар че мама прочете и други книги, запознаването й с „Война и мир” зае специално място в спомените, като особено интелектуално приключение.