МОНОЛОГ НА ДОН КИХОТ

Йордан Янков

МОНОЛОГ НА ДОН КИХОТ

Не е халюцинация, ни сън,
ни някаква измислена утопия
пристигането ми и този звън
на моя шлем и старото ми копие.

Аз тръгнах по пътеки с много кал.
Сражавах се със вятърните мелници.
А днес вървя по гладкия асфалт
на този век - и в празници, и в делници.

И може би съм смешен. И дори
ще ме сравните с чучело окаяно.
Децата в свойте весели игри
от ъглите ще ме замерят с камъни.

О, нека, нека те си правят смях.
Но моят шлем и старата ми ризница
ми служат пак. Разбиха се във тях
нападките на хиляди капризници…

От вас благоволение не ща!
И пак ще ви смущавам със живота си -
поне да ви напомня, че света
е страшно обеднял на донкихотовци.


КВАЗИМОДО

Тежък ли е, много ли е тежък
страшният товар на грозотата?
Може би разбираш, но разнежен,
ти забравяш всичко и се мяташ
върху разлюляната камбана.
А медта прозвънва като съвест:
- Хора,
красотата е измамна.
Не в лицата - тя е във кръвта ви.
И кръвта обагря всички вени.
И кръвта звучи в хиляда гами.
За небето сякаш закачени,
пеят полуделите камбани.
Пеят само за едно момиче.
А Париж във този звън се мята.
Слушайте, най-грозният от всички
композира химн за красотата.