Мариела Ганчовска

Из дебютната стихосбирка на авторката
„Купидон е алкохолик” (2019, изд. „Екрие”)

СМОКИНИ

Имам план.
Когато ме потърсиш,
няма да вдигна телефона веднага.
Ще бъда заета.
Ще поливам цветята,
ще разхождам кучето,
ще пека курабийки със смокини,
ще храня гълъбите на перваза.
Лесно е.
Да не ти позволя
да разбереш, че съм чакала
това обаждане цяла вечност.
Трябва само да купя цветя
и смокини,
да намеря куче
и гълъби,
много гълъби,
за да чакаш дълго
да вдигна телефона.
Този план е съвършен.
За друга, за друга…
Не обичам смокини.
Мразя смокини.
Горчат.

НИМА Е БИЛ МЪЖ ТОЗИ МЪЖ?

Нима не е взимал на този свят всеки мъж
в различни дни, макар и за по веднъж,
или една жена за развлечение,
или една за вдъхновение,
или една за спасение
от тишината
на нощите?

Нима не е имал на този свят всеки мъж
в различни нощи, макар и за по веднъж,
или една жена за забавление,
или една за настроение,
или една за освобождение
от шумотевицата
на дните?

Нима не е искал на този свят всеки мъж
в своя живот, за повече от веднъж,
една жена за грехопадение,
една жена за изкупление,
една за избавление
от тази,
предишната?

Нима е бил мъж в този свят този мъж,
ако никога, никъде (то става веднъж),
не е срещнал в тълпата онази жена,
дето казват - и дар, и присъда била?

С фатални трапчинки или пък без,
тя изтрива с гума написаното до днес
и предизвиква лунното затъмнение,
а в сърцето му - късо съединение.

И после…
взрив.

ПО МЪЖКИ

Не казвай: „Коприна е кожата й”,
ако не е изтрила пред тебе грима си.

Не казвай: „Душата й е струна”,
ако пред тебе не е разкрила ума си.

Не казвай: „Магия е тялото й”,
ако не е свалила и последната дреха.

Не казвай: „Тя е моето слънце”,
ако в бурите не ти е давала утеха.

Не казвай: „Моят път води към нея”,
ако поне веднъж не сте тръгвали на път.

Не казвай: „Нощта без нея е отрова”,
ако без теб не й горчи на утрото вкусът.

Не казвай: „Малини са устните й”,
ако до твоите не ги е допирала.

Не казвай: „Тя е животът ми”,
ако поне веднъж за теб не е умирала.

МРАЗЯ ТОВА

Мразя това,
че само с едно мигване
на клепачите ти
можеш да накараш
Земята да се завърти толкова бясно,
че краката ми да се подкосят
и да се свлека
на дъното й.
Мразя това,
че всяко едно завъртане
на Земята
започва и свършва
с теб.

ОЧИТЕ НА ЛЮБОВТА

Не ми забранявай
да те гледам със тях.
Вадих ги сто пъти и не успях
да ги изтръгна от мене.
Очите на Любовта.
Трябва ми време
да свикна без теб.
Поне още година.
И три живота напред.

ТОЧИЦИ

Обичам през сълзи
и през усмивки,
през възторг и през отчаяние,
всяка точица от тялото ти.
Тези малки точици правят моята Вселена.
Не изтривай вкуса им от моите устни.
Моя сладка любов,
нищо не горчи по-силно от тебе.