ЕДНО ИМЕ, ЕДНА ИСТОРИЯ, ЕДИН ЗАВЕТ

Никола Т. Балабанов

Негово Високо Преосвещенство Варненски и Преславски Митрополит Симеон почина на 23 октомври 1937 год. 13 часа, в престолния град на Митрополията - Варна.

Има люде, които таят магическа сила на мъдрост, поука и обаяние, които са надарени с някаква свръхпромисъл и свърхпрозорливост, в гърдите на които, сякаш тупти сърцето на целия народ - тъй много са отдадени те на нашето, на българското…

Тия израснали и надарени синове на българската майка са играли винаги една внушителна, по размери и значение, роля в националния и културен възход на нашия народ и държава.

Между тях е и Варненският и Преславски митрополит Симеон.

От момента когато, по стечение на исторически обстоятелства и поради силата на своя дух, мъдрост, ученост и християнска и пастирска чистота през август 1872 година той застава начело на съединените епархии - Варненска и Преславска - неговата воля и неговият дух са вдъхновители и творци на всички големи събития от исторически мащаб, събития, които градиха българския възход.

В тази дейност покойният митрополит навлезе с опитността на един отявлен и чист борец, който беше успял да превие вече врата на свирепата противобългарска, верска и просветителна политика, която Цариградската патриаршия, провеждаше по Черноморското крайбрежие.

Върху фона на историческите събития от зората на освобождението до наши дни - борбите за църковна независимост, за освобождение на нашата църква от хищническата лапа на Цариградската патриаршия, епохалните събития, които сложиха върху челото на Шипка светлата звезда на слава и героизъм, учредителното велико народно събрание, обединението, независимостта и т.н. до кръщението на Престолонаследника - едрата фигура на покойния Варненски и Преславски митрополит се изправя и очертава с планински ръст на един ярък и вдъхновен ратник и рицар на български дух и на християнска правда и човещина.

Тъй във вихъра на историческите събития, големият сега покойник, се възкачва в съзнанието и сърцата на своя народ до високия пиедестал - духовен баща, излъчващ мъдрост, човещина, вяра, правда и български дух.

И не напразно съвсем спонтанно съвременниците му дадоха простото, но пълно с народна любов и преданост прозвище: - Дядо Симеон.

Тъй, от друга страна, това прозвище включи в съдържанието си, не само образа на светия старец, но и събитията в неравния борчески ход на нашия народ, събития, раздиплили се в продължение на цели две епохи.

Дядо Симеон: - едно име, една история.

Обаянието на Дядо Симеона, обаче, не свършва с това. Той е от ония велики синове на нашия народ, който таи чародейната сила да гради българския възход и след смъртта си.

Защото неговият дух и неговото дело са не само пример и идеал за служба на род и родина, но живителен сок, който кърми светлата бъднина на утрешния ден.

Тъй от трета страна покойният вече Варненски и Преславски митрополит
е светлата звезда на идното утре, която днес изгрява на българския небосклон.

Дядо Симеон - име, история и завет.

——————————

Варненски общински вестник, бр. 14, 1.11.1937 г.