РОДНО ОГНИЩЕ

Младен Исаев

РОДНО ОГНИЩЕ

Кой скитник не е пожелал
да види оня дом, отгдето
за първи път е той видял
да грее слънце на небето.

О, всеки странник някой път
е бил без никого и нищо,
а само с жал за роден кът,
за разореното огнище;

да седне вечер у дома
до огъня запален вечно,
да слуша песен на главня,
на майка думите сърдечни.

Тъй скитникът със морна гръд,
живял без никого и нищо,
се връща в родния си кът -
при разореното огнище.

——————————

ЕСЕН

Далеч в ливадите расте
трева като душица мека,
в тревата легнало дете
и гледа полската пътека.

И слуша кравите си, как
косят тревичките с зъбите,
прелитат жеравите с грак,
мъгли се вият в планините…

Нали се лятото прибра -
натам по ясната пътека
навлиза в жълтата гора
на рамо с брадвата човека.

Детето слуша как в пръстта
тревата шушне като жива:
дете, погледай есента -
минава златна и красива!

——————————

сп. „Венец”, кн. 2, 1940 г.