Димитър Бабев

СМЪРТТА И ЖИВОТА

И днес във черковата стара
донесоха човек умрял
и плачат неговите близки,
че тежка мъчи ги печал…

Догарят жълти вощеници,
последно сбогом! - Всеки ден
догаря по една надежда,
умира по един роден.

С комат на устни, два хлапака
гологлави, покрити в прах,
закачат се покрай олтаря
и нещо шепнат си със смях.

1913

МЪРТВЕЦ

Мъртвецът е на златна колесница
положен. Мудно в жегата вървят
след нея хора, дълга върволица
от близки и далечни, и текат
от тях сълзи горчиви, безутешни…
Пред тъжната процесия гъгниво
духовникът священни псалми пей,
оплакващи на мъртвий паметта,
а вятъра хитона му развява
като че са крилете на смъртта…

1913

БЕЗСИЛИЕ

1.
Като тегло безкрайно ми всеки ден тежи,
на всеки ден духът ми се моли и тъжи.

А той - възправен гордо и цял в светлина и плам,
на векове създател, е вечно глух и няма.

Кажи, ти, който даваш живот и красота,
желания, надежди и смисъл на света,

кажи ти, който носиш и образ на мъдрец,
и маската на дявола, и словото на жрец,

кажи, о, ден върховен, кажи, о, светъл ден,
каква ти жертва още поискал би от мен?

Че ето - не остана на устните ми реч
молитва да не бъде. Че ето - кървав меч

си вдигнал ти над мене. О, ден, върховен ден,
и в моето страдане бъди благословен.

2.
Вълшебството на Истината ме гори -
аз живея
и ден и нощ живота ми твори.

Частица от безкрайната вселена -
дух и тяло -
о, Истина, бъди благословена!

Живея и в живота, и в смъртта така -
дух и тяло -
на Истината в светлата ръка:

и в вечното стремление към воля за живот:
аз виждам образ на моя зреещ плод.

1915