КОСАЧ

Диа Ангелова

Бяло. Синьо. Светло и зелено.
Диво кътче, малък рай
в шепите на планината.

Аз - така - насред градина:
пищят щурци, настъргват тишината със крачета,
петелът се обажда гордо и кресливо,
птиците насичат топлината на стакато
с тънички гласчета. Малко ято.

Гущерче жонглира слънчеви искри.

Звън камбанен във неделя. Празник.
Крава измучава и понася тежко тяло
по следите на косача. Някъде мотор бумти.
Някъде трудът насъщен подчинява стегнати мишци.

Пот и слама - лепкава симфония -
било е и така върви.

Малък рай, една картина жива -
звук жужащ и полъх от мухи,
всяка мравка тук живот събира
и в мравуняка складира дни.

Един косач запява, дрезгаво се лее
мъжка песен и простор ехти.
Господарят на полето покорява.
Покорен от своите мечти.
Било е и така ще бъде.

Аз - така - насред градина, малък рай,
Светът наоколо жужи.