БЛАГОСЛОВЕН Е ТРУДЪТ
БЛАГОСЛОВЕН Е ТРУДЪТ
Зарана рано слънцето изгрява,
кому за радост, а кому за грижа;
към труд упорен всичко призовава:
от знатни домове до сламената хижа…
И плъпват работливи по земята
след труд упорен земните дечица;
от божиите двери в небесата
над тях простира слънцето десница…
——————————
сп. „Листопад”, г. 1, бр. 3, 29 септември 1913 г.
***
На помисъл греховна вечно съдник строг,
начало си на всяко мое свято дело;
и не веднъж проясни мойто гордо чело,
и не веднъж ме кле: ти истина и Бог.
И жаждах те и жаден найдох те в света
с оковите на узник - мрачна героиня,
полюбих те и стана ти за мен светиня:
о, истина и Бог, о, свята красота!
——————————
сп. „Листопад”, г. 1, бр. 41, 22 юни 1914 г.
СЪДБАТА НА БЕДНЯКА
(По Колцова)
Тежък е живота
все при чужди хора;
и горчив е хляба,
яден след умора.
Там безследно гинат
чувствата най-святи;
а думите волни -
те са непознати!
Озарят душата
там надежди нови,
ала зла насмешка
мигом ги отрови, -
от небето ясно
слънцето се крие,
и тъма безкрайна
цели свят покрие, -
па седиш, погледаш,
мислиш и страдаеш;
прокълнеш съдбата,
горко заридаеш!
——————————
сп. „Пчелица”, г. 2, кн. 2, 1 февруари 1915 г. Подписано: Цоцо
СВЕТИ ГЕОРГИ
Вий се, сиво стадо,
в туй поле широко;
вий се, не поблявай
мощно и високо -
пролетта се пукна
и снегът избяга;
иде свети Георги
със усмивка блага;
иде той окичен
и с цветя и шума,
слънце животворно
спътник му е в друма.
Де какво погледне,
с век се подмладява,
де какво облъхне
в миг се съживява.
Цъфна пак полето,
бликна и тревата,
на потокът светъл
чиста е водата;
вий се, сиво стадо
и не блей високо -
веч с трева е пълно
туй поле широко.
——————————
сп. „Пчелица”, г. 2, кн. 8, 1 август 1915 г. Подписано: Цоцо
