БЕРКЕМ АЛ АТОМИ – «ДРУГИЯТ УРАЛ»

Сергей Павлухин

превод: Георги Ангелов

Произведенията на Беркем ал Атоми са талантливи. Доказателство за това е не само успехът на романите «Мародер» и «Наказващият», но и популярността на публицистиката му, в която Беркем не се стеснява да нарича нещата с техните имена (виж: http://zhurnal.lib.ru/b/berkem_a_a/ – рубриката «Статии»). В сборника, за който става дума, са представени четири ярки текста: «Паникьорство», «Убийство», «Свини и Хора» и, най-характерният – «Къде живее Полярната лисица, или Опит за приложна овенография». Яснота на мисълта, точност на изложението, собствено мнение за ставащото в света и в Русия – всичко това предизвиква бурни емоции, както у привържениците, така и у противниците на авторското виждане. А главното в него е укрепването на властта и държавността.
За «Мародер» вече писах (виж: http://www.chitalnya.ru/work.php?work=50504).
Разбира се, Беркем не се сили да получи Букърова награда – критериите на журито са повече от странни. (Първият «Руски букър» за най-добър роман на годината в началото на 90-те получи Марк Харитонов. Кой го е чел?!) Желаещите могат да видят в Интернет имената на всички лауреати на наградата, но едва ли ще намерите в този списък поне един национален бестселър.
Беркем ал Атоми е далече от постмодернизма (по израза на Велер «да се нарича постмодернизма слаба литература – това е същото като да се нарича изпражнението «десерт»). Главната заслуга на Беркем ал Атоми е връщането в литературата на мъжествения човек, героя. Нашето време настоятелно се нуждае от героя. Силния, умния и храбрия. Именно героят ни дава модела на поведение в трудна ситуация. И литературата трябва да създава такъв герой. Защото на народа е необходима настройка за победа в боя. Оцеляват най-силните. Останалото не заслужава ни внимание, ни уважение.
На унилия фон на «малкия човек», «Черния квадрат» на Казимир Малевич или «шедьоврите» на Самюел Бекет (Нобелова награда за 1969 за пиесата «В очакване на Годо») текстовете на Беркем са като глътка свеж въздух в спарено мазе. Емоциите и темперамента на автора силно въздействат на читателя.
Мнозинството съвременни писатели правят главни герои на повествованията си подчертано посредствени хора, чиито постъпки са подчинени на минутни егоистични желания. Те имат (по отношение на живота) позиция на наблюдател, пълна емоционална глухота. Пет пари на дават какво правят останалите. Тук можем да си спомним за цяла редица писателски имена – Пруст, Джойс, Камю, Йонеско, Сартр, Кафка. Именно тях представят за велики писатели на ХХ век. Но ги четат, в по-голямата си част, естети и литературоведи. Нормален човек в такива писания няма да се зачете. Скучно е да се чете за нищожния човек, животуващ в житейското блато. Слава Богу, Беркем е много далече от подобен деструктивен песимизъм. И езикът на «Мародер» е лишен от всякакви изтънчености – ресни и дантели.
Затова пък енергетиката на текста е високоволтова. Слабият и неподготвеният може да се отдръпне!
Да пишат, както пише Беркем ал Атоми, могат малцина. Цикълът разкази «Другият Урал» е по-интересен от Карлос Кастанеда или Ричард Бах. И тридесет и шестте кратки разкази на Беркем ще ви запознаят в по-голяма степен с дълбоките и тайни традиционни знания на татарския народ от десетки книги по етнография и езически вярвания.
Героят на «Мародер» и «Наказващият» Ахметзянов преминава много сурово изпитание за издръжливост и здравина. Непоносимите условия в екстремни обстоятелства само подчертават твърдостта на характера и величието на душата му, които, може би, така и не са могли да се проявят в обичайни обстоятелства. Такъв човек може да загине, но не и да се предаде. Той е непобедим.
Никой не знае кой писател (от съвременниците ни) ще четат нашите внуци. Едва ли съвременниците на Дюма са мислили, че след сто години от цялата френска литература от онзи период широката читателска аудитория ще помни само д’Артанян и Монте Кристо. Времето е най-добрият критик.
И ако си представим целта на литературата като някакво възпитание на човешките чувства и моделиране на различни типове поведение на личността в критични обстоятелства, то авторът достойно се е справил с тази задача. Той ни показва съществуващите опасности, подсказва ни начините за преодоляване на препятствията, дава ни храна за размисъл.
Да се чете тази книга е много по-полезно, отколкото да се губи време за Борис Акунин, Александра Маринина, Евгений Сухов, Чингиз Абдулаев и прочие лидери на комерсиалната литература.

25.12.2008


БЕРКЕМ АЛ АТОМИ “ДРУГИЯТ УРАЛ” – СПб.: Издателство «Крилов», 2008.