ВЕЛИК МИСЛИТЕЛ И ДЕЕЦ НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО

Стефан Коларов

330 години от рождението на Шарл дьо Монтескьо

Двама велики французи се открояват в историята на Бордо - Монтен и Монтескьо. Макар че тяхната популярност е различна, значимостта им в историята на литературата и науката е сходна.

И двамата са гасконци, родени в замъци в департамента Жиронда, недалеч от града на виното, и двамата имат благородническо потекло, което слага отпечатък върху живота и развитието им, но заради волнодумството им католическата църква забранява техните книги.

Шарл Луи дьо Секонда барон дьо Ла Бред и дьо Монтескьо е неговото цяло име на аристократ. Той е юрист, учен, социолог и философ, писател. Роден е на 18 януари 1689 г.

Родителите на Шарл дьо Монтескьо избрали един просяк да бъде негов кръстник, за да не забравя никога, че бедните са му братя.

Когато е на 7 години, майка му почива. Отначало той учи в католически колеж, а след това е студент по право в Бордо и Париж. В 1714 г. е назначен за съветник в парламента на Бордо.

На следващата година се оженва за Жана дьо Лартиг, която е от богато семейство, но протестантка. Както е известно до едикта от Фонтенбло от 1685 г. протестантството е било преследвано заради едикта от Нант. Имат три деца.

След смъртта на чичо си през 1716 г. той наследява неговото място на председател на парламента в Бордо и титлата барон. Докато е в парламента организира приемането на решение срещу сегрегацията и малтретирането на части от населението от югозапада във Франция.

Десет години по-късно Монтескьо се отказва от заеманите постове и решава да се отдаде на науката и литературните занимания. През 1728 г. е избран за член на Френската академия. Чете лекции в Бордоската академия и основава награда за анатомия. Има редица приноси в развитието на естествознанието.

Още в издадения анонимно епистоларен роман „Персийски писма” (1721) Монтескьо показва своето свободомислие като разкрива сатирично нравите на тогавашното общество.

Модерната епистоларна форма се оказва доста подходяща, за да се разкрие живо и непосредствено виждането и оценката на действителността. Постепенно той разширява кръга на темите, които го интересуват и се домогва до едни от най-дълбоките прозрения по време на Просвещението.

Поради своята универсална всеобхватност, неговите дълбоки и силни размисли достигат и до нас със същата си действеност.

Предприема редица пътувания из Европа, които имат характер на научни изследвания. Той се занимава с географията, икономиката, политиката, обичаите на страните, които посещава - Австрия, Унгария, Италия, Германия, Холандия, Англия.

Става член на масонската ложа в Лондон. При пребиваването си във Великобритания наблюдава особеностите на конституционната и парламентарната монархия, която заменя авторитарната монархия.

Занимавайки се с история и политическа философия, той написва в замъка Ла Бред важните си съчинения: “Разсъждения за причините за величието на римляните и техния упадък” (1734) и особено политическия трактат „За духа на законите” (1748) като достига до изключителния „принцип на разделение на властите”, превърнал се във водещ за всички демократични общества.

Римокатолическата църква включва „За духа на законите” в Индекса (списъка) на забранените книги, както книгите на Макиавели, Монтен и Декарт. Томас Нюджънт публикува това бележито съчинение две години по-късно на английски и така то бързо намира своето разпространение.

Монтескьо посочва три типа държавно управление: република, което означава добродетелност, монархията е чест, а деспотизмът е страх.

Той посочва като необходимо условие за политическата свобода разделението на трите власти. Важно е и това, че политическата свобода е свързана със закона.

Създателите на френската конституция от 1791 г. след Революцията са били повлияни от неговите разбирания. В писмо до д‘Aламбер, единият от създателите на Енциклопедията, на която Монтескьо е сътрудник, руската императрица Екатерина II му пише, че тя е използвала много неща от „За духа на законите”, без да съобщи на автора, и че се надява той да й прости това плагиатство.

Той посочва основополагащите принципи на политическия либерализъм като обществено движение: свобода на индивида във всички области на живота, в икономиката поддържане на частната инициатива и конкуренцията, в политиката правова държава, парламентарна демокрация, граждански права и свободи.

Заслужава внимание неговото виждане, че климатът, дори почвата и релефът, влияят върху темперамента на народите, а от там и върху техните закони.

Той е и един от философите, които пишат първи срещу робството. Според някои мнения обаче големият мислител не е така радикален като Волтер и не отхвърля аристократизма в обществото.

Монтескьо заявява: „Аз наблюдавам и не съдя; аз разсъждавам за всичко и не критикувам нищо. Всеки може да търси и да хвърли няколко лъча светлина, без да бъде реформатор.”

Много от неговите мисли имат силата на сентенции и често се цитират. Ценното е това, че отнесени към нашето съвремие, те звучат изключително актуално:

УМНИЯТ човек чувства това, което другите само знаят.

ПРАВИТЕЛСТВОТО трябва да бъде такова, че хората да не се страхуват един от друг.

НЕЩАСТНАТА човешка съдба! Едва умът е достигнал до своята зрелост, а тялото започва да отслабва.

ЩАСТЛИВ е народът, чиято история е скучна.

ПО-РАНО имуществото на частните лица е представлявало обществено достояние, а сега обществената хазна става достояние на частни лица.

АКО НИЕ искахме само да бъдем щастливи, лесно бихме го постигнали. Ние обаче искаме да бъдем по-щастливи от другите, а това е трудно, защото смятаме другите за по-щастливи, отколкото са.

ЖЕНАТА има само една възможност да бъде красива, но сто хиляди възможности да бъде привлекателна.

ОРАТОРИТЕ често допълват с дължина това, което не им достига за дълбочина.

Бих специално подчертал една от неговите дълбоки мисли: „Принципът на демокрацията се руши не само тогава, когато се губи духът на равенството, но и тогава, когато духът на равенството се довежда до крайност и всеки иска да бъде равен на онези, които той е избрал за своя власт.”

В началото на 1755 г. в Париж се разпространява епидемия от злокачествена треска, наричана още „гореща треска”.

Ослепяващият Монтескьо е бил заразен и умира на 10 февруари 1755 г.

Но неговите размисли и оценки, неговите новаторски схващания за обществото, хората и свободата, остават живи и вълнуващи и сега, когато се навършват 330 години от неговото рождение.