Предисловие за “Реката и Третият й бряг”

Не го търсете - Третият бряг на РЕКАТА е винаги дълбоко у нас, самите. Като Петият сезон. Като петото колело на карета или талига. Като третото око… Има го, само трябва много, много да вярваме - в нещо, в някого, в идея и мечта, в сън, видян с отворени очи… Има го Третият бряг - там, където дръзваме мислено да поспорим с Хераклит. Там, където имаме куража да загребем обратно по течението, нищо, че водата ни влачи, че достига до устните вече, че ни се съпротивлява, че понякога ни подхвърлят свистящи и изпускащи въздуха си „спасителни” пояси… Третият бряг е там, където сме готови да извадим и от най-дълбокото речна перла.

Тази антология е като наниз от такива перли, избирани една по една. Водите на тази пълноводна река от думи и светли мълчания не текат равно и монотонно. Не биха били тогава славянски води! Те променят цвета и скоростта си, вдигат емоционални вълни, разплискват се по бреговете, понякога ровят и в исторически установените наноси, превземат пясъка, за да проверят сами - колко от него е златоносен… Водите на славянските реки, които ни свързват! Те носят различни имена: Драва, Морава и Сава, Волга и Днепър, Висла и Одер, Карашица и Неретва, Ибър и Морача, Дравиня и Песница, Неман и Березина, Дунаец и Нитра, Вардар и Черни Дрин, Хрудимка, Одра и Сазава…

Всеки от включените в тази антология славянски автори търси и намира свой Трети бряг за Своята река. Тази книга обаче е посветена все пак на една голяма и красива река, белязана свише от Бог да обединява, да свързва, да сближава, да отмива различията и да търси приликите, по поражда приятелство и обич… Дунав!… Хубавият син Дунав тръгва от Черната планина (Schwarzwald) и стига до Черното море. Преминава през 10 държави… Но това е само география! Дунав е повече от това… За нас, българите, това е реката, която съхранява историческата ни слава и величие. Именно нея прекосяват аспаруховите воини, преди да забият мечове и оня горд номад да изрече пророчески: „Тука ще бъде България!” Точно откъм Дунава дойдоха и някои от учениците на Кирил и Методий, за да свържат завинаги името си с България. Именно оттатък Дунав премина и първата неофициална наша посланичка - княгиня Елена, внучка на Княз Борис І и племенница на Симеон Велики, когато поема със своята свита (вече като невеста) към престолнината на Киевска Рус, съпроводена от група отци, които отнасят православието по онези земи, а Елена-Олена-Олга (бъдещата Велика княгиня Олга) съпровожда нататък тежка моминска прикя - няколко сандъка с църковни книги, преведени на роден език. Именно през мъглите на Дунав гледат след години и окаяните български хъшове, които пият и пеят, и мечтаят томително за родния бряг.

Именно Дунав е онзи кръщелен купел за тази свобода - купел, в който сами нагазват 200 обречени български момчета, вдъхновени от своя Войвода. Зад тях остава корабът „Радецки”. Пред тях е България и Козлодуйският бряг. За нас, българите, това е Третият бряг на реката, пред който коленете ни винаги ще омекват… На него - на Дунав, е посветена тази антология, дело на Славянска литературна и артистична академия. И също както Дунав поема в себе си водите на множество славянски реки, така и тази книга събира потоците от славянска реч, тръгнали да търсят своя Трети бряг… Благодарим на всичките 143-ма поети от 21 държави, които пуснаха книжните си кораби по Дунава!

Елка Няголова

Реката и третият й бряг. Съвременни славянски поети. Славянска литературна и артистична академия, първо издание, 2018 г.