СИНЪТ ОБЕЩА
За Коледа Мариана няма да работи - банката затваря и ще си остане вкъщи. Ще извади омачканата изкуствена елха от платнената торба, която прибра януари в гардероба.
Ще бръкне под леглото, където е онзи стар куфар с играчките, свещичките и стъклените топки отпреди двайсетина години. Ще почисти праха и ще украси елхата. Ще сложи и лампичките на прозореца.
На Бъдни вечер ще накладе печката и ще приготви нещо вкусно - така прави открай време! Сетне ще сложи най-хубавите си дрехи, отпреди двайсетина години, ще запали и свещта, която пази за големите празници. И ще седне край прозореца до телефона.
Ще гледа зад хълмовете, зад далечните снежни силуети, зад непознатите съзвездия. После ще затвори очи и ще зърне още по-далеч - зад океана! При внуците! Ще седне до голямото им коледно дърво и ще ги милва дълго по златните коси.
Но това, синът обеща, догодина. Сега трябва да отиде на работа. За последно тази години трябва да нахлузи грубите обуща и да извърви пеш 7-километровия планински път до шосето за областния град.
После да почака на стоп някой милостив човек да спре и я откара до кръговото кръстовище на града. Оттам Мариана ще извърви още два километра до банката, където ще лъсне бюрата, ще изхвърли кошчетата, ще проветри. Даже ще измие и прозорците, та всичко да свети за празниците - досущ като красивата елха в фоайето.
Вечерта ще тръгне обратно към село. Ще чака Коледа - и внуците да се обадят. А догодина… Догодина ще бъдат заедно.
Синът обеща!
