ЛЪЧ

Албина Янкова

превод: Татяна Любенова

ЛЪЧ

Момченце, сред тълпата автобусна,
притисна с палче ледното стъкло.
И рижо зайче - весел лъч се впусна
игрив, подскачащ, в пълния салон.

Припламна той на шапчица девича,
угасна върху сукнено палто.
За миг поспрял на малчуган в очите,
сред хора мушна се, като в метро.

…А пътниците влизаха, излизаха…
и не обръщаха внимание ни грам,
лъчът как по лицата, без усилие,
ги стопляше с любов в студа голям.

——————————

ОТНОВО В РАЗДЯЛА

Отново дълго ще сме разделени…
Тъга да трупам е за моя сметка!
Като балон в небето нека се зарее,
просто живей и чакай да просветне.

Да бъдем искрени и откровени с тебе.
Ще мине зимата… Тя винаги минава.
Да хленчим в рими просто не е време,
да действаме единствено, това остава.

Разединеното - отново нека свържем,
заминали - обратно да се върнем.
И обвиняващи се - да не се виним и лъжем.
Завърнали се - нека да останем.

——————————

НА РАЗХОДКА

Малчуган снега разрива,
цял във дрехи омотан.
Слънчеви лъчи, игриви,
от стрехите ронят сняг.

Гръд изпъчила е гордо
червенушката от днес.
Пес познат, със жълта морда,
се припича под навес.

А с шейнички и възглавници,
смеейки се от душа,
две парцалени играчици
гледат в близката далечина.


ЛУЧ

К замёрзшему стеклу горячий пальчик
В толпе автобусной малыш прижал.
И луч веселый, будто рыжий зайчик,
Резвясь и прыгая в салон попал.

На стразах шапки вспыхнул у девчонки,
Слегка потух на драповом пальто,
И задержавшись на лице мальчонки,
Нырнул в людской поток, как вглубь метро.

…Входили пассажиры, выходили…
Никто внимания не обращал,
Как луч скользил по лицам без усилий,
И каждого любовью согревал.

——————————

ОПЯТЬ В РАЗЛУКЕ

Опять в разлуке очень долго быть…
Копить печали? Лишь себе дороже!
Как шар воздушный в небо отпустить,
И просто жить, и просто ждать до дрожи.

Быть искренней и откровенной быть.
Зима пройдет… Она всегда проходит.
И от глагольных рифм не стоит ныть.
Пусть действие, лишь к действию восходит!

Разъединяя - вновь соединит,
И разводя - пусть непременно сводит,
И обвиняя - позже не винит,
И возвращаясь снова - не уходит.

——————————

НА ПРОГУЛКЕ

Режет снег ребром лопаты,
Весь укутанный малыш.
Солнца тонкие канаты,
Сбросили сосульку с крыш.

Грудь выпячивает гордо,
Красногрудый снегирёк.
Пес знакомый, с желтой мордой,
Лезет греться под ларек.

А на санках, на подушке,
Улыбаясь во весь рот,
Две тряпичные игрушки,
Смотрят в даль за поворот.