Тихомир Йорданов

ЖЕНСКА ОТМЪСТИТЕЛНОСТ

Казват, че смъртта примирява. Но ето случаи, които говорят друго.

Вдовицата на мой покоен приятел не беше посещавала гробното му място повече от десет години. Такава беше отплатата й заради узнатата подир смъртта му семейна изневяра.

А друга една вдовица ходеше всеки ден на покойното място на съпруга си без цветя.

- Тук той не може дори и да помръдне, за разлика от шаването му насам и натам, додето бяхме в общия семеен дом - злорадо обясняваше тя на друга оскърбена жена, запознала се с нея на гробището.

Загърната в черно съпруга назидаваше децата си, додето я придружаваха на поклонението:

- Мен тук не ме полагайте. Искам отделен гроб. Баща ви не заслужава пак при него да легна.

——————————

КОЙ КАКВО МОЖЕ

Събрали се на едно място американец, руснак и българин. Не се казва къде, може да е и ООН-ето. Заспорили кой какво може.

- Ето, - казал американецът. - Камък. Подхвърлям го нагоре става небостъргач.

- Ето, -казал руснакът. - Желязо. Подхвърлям го нагоре. Спътник.

- Ето, - на свой ред казал нашенецът. - Лайно. Подхвърлям го нагоре. Началник. Пада. Пак лайно.