ТОДОРОВДЕН

Пламен Григоров

ТОДОРОВДЕН

Луда е кушията и дъх не стига.
А ездач и кон са в края на света.
Няма победител - времето e книга.
Ръкопляска само някъде смъртта.

А животът тича, без дори да знае,
че е непосилно вечна вечността.
И човек, и кон са се родили в рая,
но към ада впрягат златната юзда.

Всичко е кушия, вятър и копнеж е.
Мозък и копита люшкат всяко време.
И в прахта се раждат болки и метежи.
Жив да бъдеш, значи да си мъж на стреме.

Да плющи камшикът, сабята да святка.
И само под тебе да ръмжи небето.
В тази гонка дива, в тази схватка кратка,
се усмихва само пулсът на сърцето.


ЧАС

Ронят се минута след минута.
Ту е песен, ту е вик и взрив.
Аз все още някъде се лутам,
търся миг достоен и красив.

Търся дума неродена още
в слънчева усмивка или в мрак.
В тези дълги, непрогледни нощи
не звезда, мечтата ми е знак.

Буден съм, но пътят е незнаен.
Кукувица кука от зори.
Ехото ме води към безкрая,
а безкраят вътре в мен гори.

Огън е, но и трева зелена.
Стъпки от роса и от тъга.
Сякаш плаче болката ранена.
Час безкраен уловил мига.

Радост е, дори в сълза стаена.
И усмивка в Космоса кърви.
В дъното на тъмната Вселена
нов Човек към моя сън върви…

19 май - 4 юни 2016