АЛЕКСАНДРИЙКИ

Петко Каневски

АЛЕКСАНДРИЙКИ

На пазителките на Библиотеката

Навярно сте сълзи на Бога
и стъпки богородични в небето -
не знам със стих дали ще мога
да ви целуна по сърцето.

Принцеси сте, а в пирамиди
от книги азбучно градите Храма.
По амазонски му строите диги.
По женски всякоя от вас е дама,

но нямате пари за тоалети…
А вашите деца са из чужбина.
Но Бог чрез делото ви свети,
за да я има думата Родина.


ИЗПЛАКАНА ВЕЧНОСТ

Горчи ми виното, изпито без приятели
и със луната търся светлата си половина
отвъд предупреждението от гадатели,
че любовта без виното не е невинна.

Изплуват сенки в мен на знатни траки -
от топли извори струи животът древен.
Във виното що вечност е изплакана…
Екстаз на любовта е да си сам и верен

на светлата си половина, на жената
из ритуалните веселия, с ръце красиви.
Оплела е лозата път около бедрата й,
пресладостния път на всички живи.

И аз съм жив! Отпивам още от очите й
неустоим възторг на гроздето свенливо.
Единственият избор е - да я почитам…
И колкото я любя, виното е по-пенливо.