ВЪПРОС

Ангел Горанов

ВЪПРОС

Къде са хайдушките извори?
Къде са орлите?
Изчезват…
Изчезват без знак самодивите.
И то откъде? От Балкана.
И как оглушават боазите!
А кой ще превързва дълбоките рани,
сянка кой ще ни пази!


ПАМЕТ

Дядо в гората овчици пасеше,
млякото вкъщи не стигаше, помня,
дядо за продан, за продан дереше,
баба попиваше сухите залци със стомната.

Дядо овчар е в небето отдавна,
облаци стадо дои - напращели,
баба - до него, помага му, шава,
тука е стомната само с бои избледнели.


ЗАЛЕЗ

С котешка стъпка, безшумно
залезът слиза по хълма,
млъква гората ­ ни дума,
мрак тишината изпълва.

Само щурецът побратим
свири невидим, захласнат,
свири, Всемирът го прати,
вятър вечерник приглася.

Залез. В очите ми ­ слънце,
клепки притварям ­ изтича,
в сън планината, в сън тъне,
с лампа ми свети кокиче.


***

Господ запитах
защо ми угасва свещта.
Свещ горяла на шепот молитвен,
аз съм крещял.


***

През детско черепче пробито
измервам Дантевия ад -
малък, с девет кръга само
за грешния свят.


***

Две праскови
очите напълниха.
В душата ми жадна
капе сладост.


СНЯГ

Перушина вали от крилете на ангели,
на покривката пухкава, бяла
как да стъпиш, посока да хванеш
с на душата обувките кални!