ГРАФИТОМАНЪТ

Иван Воденичарски

От тъмното до слуха му достигна гласът на млад мъж. Стори му се, че има лек чуждестранен акцент и го попита:

- Българин ли сте?

- Да, българин съм и родителите ми са българи, и дядо ми и баба ми са българи. Живях дълго време в Холандия и затова имам акцент, за което се извинявам. Получило се е независимо от желанието ми. Иначе обичам България и се завърнах завинаги в нея.

- Какво правихте в Холандия?

- Учих. Почнах едно, зарязах го, след това друго - и него зарязах. Не можах нищо да завърша и се върнах. Ще търся успеха тук, но преди това искам да се усъвършенствам чрез четене на интересни книги. Тук някои заглавия ми направиха впечатления. Например “Материя и свобода”. Искам да бъда свободен и съм разбрал, че истински свободен е само богатият човек. Може би това искате да кажете с Вашата книга?

- Не точно това, но в тази посока е. Човек не може да бъде свободен, ако е беден, но не само материално, а и духовно. Свободата е зависима от материалните условия, но предполага и духовна извисеност. Това искам да кажа с книгата си.

- Вземам я непременно! - реши младежът.

Плати си книгата и седна до него, за да продължат разговора. Това рядко му се случваше досега с млади хора. У него имаше нещо интересно затова беше заинтригуван.

- Как се казвате - попита го.

- Макс. Всъщност съм Максим, но всички ми викат Макс.

- Вероятно сте кръстен на името на Максим Горки?

- Не зная. Всъщност кой е Максим Горки?

Невероятно. Нима може да има човек със средно образование, учил малко и от висшето, да не знае съвсем нищо за Максим Горки? Реши да му помогне малко.

- Максим Горки е един от най-големите писатели на съветската епоха на Русия. Тогава е имало и други големи писатели - например Михаил Шолохов, Александър Фадеев, Константин Паустовски. Има и много други, все велики писатели.

- Така ли? Не познавам нито един от тях.

- А от западните писатели кого познавате?

- Познавам Стивън Кинг. Изчел съм го почти целия. Чел съм и Конан Дойл - дори на английски. Знаете ли, че аз научих английски самостоятелно при гледане на филми. Преди още да го учим в училище. Всеки ден гледах филми на английски език. Най-напред започнах да разбирам, а след това и да говоря. Като отидох да следвам в Холандия отначало ми беше лесно, защото говорех английски по-добре от другите българи.

- А защо провалихте следването си?

- Ще бъда откровен с Вас. На втората и третата година загубих интерес и умишлено сам саботирах подготовката си за изпити. Тогава учех публична администрация. Смених тази специалност с друга - менинджмънт. И отново след две-три години загубих интерес и се отказах. Върнах се в България.

- От Вашите думи разбирам, че психиката Ви е била настроена за друг род занимания. Вероятно предпочитате изкуството или може би философията. Ако се увличате от философията, книгата ми ще Ви бъде интересна.

- Даже и не зная какво точно е философията. Увличам се от мистиката. Затова ми е интересно учението на Петър Дънов.

В хода на разговора им разбра, че неговият събеседник почти нищо не знае и за Петър Дънов като философ, както и за живота му изобщо. Той не знаеше например, че Петър Дънов е бил близък с Георги Димитров. Но няй-голямата му изненада беше, че той не знаеше кой е Георги Димитров. Остана напълно равнодушен към това, което му разказа за него.

- И с какво смятате да се захванете сега? Какво може да Ви увлече?

- От изкуството обичам само графитите.

- Но това е нещо, което трудно може да се нарече изкуство. То не оставя следи. Сега го има, утре го няма. То не радва хората. Дори в повечето случаи те се дразнят от него, защото разваля градската среда, загрозява сградите.

- Да, но затова пък дава израз на чувствата на своя създател. Показва отношението му към света.

- Но с това “изкуство” Вие няма да забогатеете. Ще си остането беден и в конфликт с обществото. Само някои психоаналитици ще се занимават с Вашите творения, но без да споменават дори и името Ви. Ще си останете анонимен за обществото….

- Имам и други увлечения. Например рисуването на букви. Смятам, че буквите също може да изразяват вътрешното състояние на човека.

- Да, прав сте. И все пак не е достатъчно, за да живеете състоятелно. А какво ще кажете, ако се насочите към външното оформление на книгите. Това е цяла наука. В Художествената академия има такава специалност. Няки автори на книги много държат на дизайна на книгата. Като усвоите тънкостите на това истинско изкуство ще кандидатствате в реномирани издателства, ще започнете да печелите по-добре и най-важното - ще бъдете доволен от себе си. И ще имате обществено признание. Човек е щастлив тогава, когато има признанието на хората.

Тези думи на Христо бяха последното, което можеше да каже на младия човек. Той разбра това, стана прав, подаде му ръка и му благодари за разговора.