Иван Воденичарски

Иван Михайлов Воденичарски е роден на 21.02.1939 г. в гр. Рила, Софийска област. Завършва гимназия през 1957 г. в родния си град, през 1960 г. - военно училище в гр. Шумен и през 1973 г. - Военна академия „Г.С. Раковски”. Защитава дисертация на тема „Свобода и военна дисциплина” и работи като преподавател най-напред във военното училище „Васил Левски” в гр. Велико Търново, а след това и в Военната академия в София. През преподавателските си години написва редица монографии, множество статии, разкази и повести. Неговата творческа дейност обхваща следните направления: философски проблеми на човека и общественото развитие, политически проблеми на съвременния живот, проблеми на морала и изкуството. Цялата тази проблематика е обхваната в основните му произведения, някои от които са: „Миг от безкрайността” (2010), „Пълнолуние” (2012), „Живот в реални граници” (2013), „Рилска зора” (2014), „Сдържана нежност” (2015), „Млади години” (2016), „Взаимни привличания” (2016), „Материя и свобода” (2017), „Накъде върви историята” (2018).


Публикации:


Проза:

ГРАФИТОМАНЪТ/ брой 113 януари 2019

МОЖЕ БИ…/ брой 113 януари 2019

ПОКОЛЕНИЯ/ брой 113 януари 2019

ЦВЕТОВЕТЕ НА ЛЮБОВТА/ брой 115 март 2019

В ПРОХЛАДНОТО МАЙСКО УТРО/ брой 118 юни 2019

ГЛАСОВЕ В ТЪМНОТО/ брой 119 юли 2019


Критика за Иван Воденичарски:

НЕЩА ОТ ЖИВОТА/ автор: Трендафил Василев/ брой 111 ноември 2018